Недостатъка на чуждото място, ме накара да погледна дома си по друг начин

Преживях нещо, което не мога да опиша с думи. Знам само че споменът ехтеше в съзнанието ми седмици наред, ехото на звънците на 500-те Каракачански овце, което огласяше Пирин звучеше в мен всяка нощ преди да заспя. Късметлийка съм, че недостатъка на чуждото място, ме накара да погледна дома си по друг начин - без да изпадам в подробности защо и как. Ще кажа само едно - България е много повече права, отколкото е крива и колкото по-рано осъзнаем, че има нужда просто повече хора да вярваме в себе си, в нея, в миналото ни - толкова по-скоро ще осъзнаем, че няма по-ценно от това да градиш на земята, която ти е дала живот. Запознах се с хора, толкова достойни и истински, че мога само да благодаря за тази възможност. Благодаря, че ми бе позволено да видя какво е хъс, какво е борба, какво е мечта. И на свой ред бих искала да призова всеки от вас да се замисли над шанса, какъвто всъщност е този живот - шанс да изградиш, да създадеш, да помогнеш, да дадеш. Изживях нещо, което не може да се опише с думи, а всеки трябва сам да изживее. За тази цел идете в село Влахи в Пирин. Запознайте се с едни големи Хора Човеци, потрудете се, после яжте от най-хубавото сирене от най-щастливите животни, запознайте се с вълците и мечките в Large Carnivore Education Centre Bulgaria, научете защо е важно да пазим дивото си, дори понякога да ни се струва страшно, научете дечурлигата защо е важно да уважават всяко пъплещо същество. Научете ги на миналото, за да имат бъдеще в дома си. Качете се високо в планината, усетете колко е велика земята, по която стъпваме всеки ден и псуваме дупките по улиците й съвсем безхаберно - а тя си е все там и търпи всяко неглижиране. 
И аз съм неглижирала, оплаквала съм се и съм потропвала нервно с крак, чакайки да хвана пътя и да обичам нечие чуждо море...