Може ли цената на билетите в Националния ни театър да е 400 лв.? Не, не може!

Асен Асенов:

Дебатът за цената на билетите в  Националния ни театър е всъщност изключително важен.
Той обаче изисква известна експертиза в областта на културните политики.

На повечето днешни политици (включително мнозинството* в Комисията по култура в Парламента)  тази работа с европейските културни политики им звучи точно толкова познато, колкото и темата с криптовалутите.

Но да се върнем към обсъждания в обществото ни днес въпрос: Може ли цената на билетите в Националния ни театър да е 400 лв.? Отговорът е простичък: Не, не може! 

Защо не може е важна и дълга поредица от аргументи. Но най-кратко казано - защото това е публична културна институция, финансирсна изцяло с публични средства. До нея трябва да бъде осигурен по дефиниция достъп на всички. Културата в Европа не е достъпна само за елита, а за всички! Това е голямото предимство на ЕС! Достъп до култура и образование 
ЗА ВСИЧКИ! 

Затова и цените на билетите в един от двата национални театъра в Белгия - този в Брюксел не са повече от 10-20 евро.

Ако обаче въпросът е: Може ли билет за театър по принцип да струва 400 лв., отговорът разбира се е: Да, може! Но, ако не се организира от публична културна институция, за която всичко плаща държавата.

Трябва ли да има подобни събития в Националния ни театър! 
Хиляди пъти ДА!

И те не трябва да са събития на високосна година, а част от един силен, забележим в Европа сезон на театъра!

Това, разбира се изисква реформа в целия сектор. Тя не може да започне от театъра, защото са нужни промени в законодателството. Тази реформа трябва да започне с Национална културна стратегия.

Като гледам с каква скорост обаче се движим в културния сектор, вече не съм оптимист, че ще бъда съвременник. 
Колко е далеч като управление самия Национален театър, от момента да бъде истински конкурентноспособен в програмно отношение и публики европейски Национален театър? 

Уви, много далече! 

Безумието, което се случва там го илюстрира възможно най-добре. “Народният”!?! ни театър като управление  не е от тази епоха. Поне не е част от концепцията за култура на ЕС и водещите държави в областта на културните потитики (не само в Европа).

Затова далеч не е отговорен само директорът, който и да е той. Отговорността за културните политики в сектора е на Министерството на културата, който и да е министърът.

*употребявам тази дума, за да не звуча твърде крайно, но истината е още по-тежка.