Медиите престанаха да се интересуват от публиката, така отпадна нуждата от истински добри журналисти.

Чета, че някаква грантаджийска организация, която уж защитава свободата на словото, организира протест пред частна медия, която е решила да си оптимизира бюджета. Интересна представа за пазарна икономика. Думата ми, обаче, е за медиите. 

Основният мотив за същесвуването на медии и журналисти стана влиянието. Това доведе, логично, до няколко катастрофални за медиите ефекта.
На първо място, тъй като този тип политико-бизнес влияние не се осъществява чрез публиката и нейната численост, а чрез различни центрове на власт, медиите престанаха да се интересуват от публиката.

Така отпадна нуждата от истински добри журналисти. Необходим е само медиен персонал.

Освен това миксът от бизнес и политика спря да гледа на медиите като на нещо, в което трябва да се инвестира, а като нещо, което представлява само разход. Разликата между инвестиция и цена е решаваща.

Инвестицията предполага развитие, планово, дългосрочно, което заедно отново води до спазване на основния постулат и всичките му положителни ефекти, следователно и до медийна и професионална експанзия.

Разходът е просто разход. То е еднократен, краткотраен, не подбира средства и хора за постигане на целта и прави медиите и професията това, което са днес, в повечето случаи – разходен материал. Така в България се стигна до положението, в което медиите са разход или за олигархията и/или политиците, за да си прокарват интересите, или за чуждите фондации, които правят същото.

Публиката е ненужна във всичко това. Истинските медии също са ненужни, както и големите журналисти. Днес почти ги няма на екрана. От друга страна, тази  консумация на медии, професия и журналисти породи още няколко големи парадокса. Информирането беше заменено от очевидното лансиране на тези и опрони точки.

Основната функция на медиите - да информира - беше напълно пренебрегната и премина от поредица от безумни банални клишета към откровено убеждаване и принуждаване на аудиторията да вземе страна по всеки въпрос.

Всичко това, разбира се, минава под мотото за свободата на словото и наивните претенции за обществената значимост, ценности и т.н.
Това допълнително отчужди аудиторията, защото тя има нужда от информация, а не от мозъчни атаки. Тя иска новини, а не нечия нужда да доказва някаква теза, което журналистите в големите медии упорито правят от години. Това упорство във фалшивата вяра в собственото влияние доведе до друг ефект, чиято последица отново е загуба на публика.

Увлечени в обслужването на чужди интереси и осъществяване на чуждо влияние, медиите, професията и журналистите погрешно сметнаха, че не са маргинализирани и употребени, каквито са, а че те са тези, които имат влияние и които трябва да имат власт, и че са тези които трябва да бъдат слушани и следвани. 

Журналистите се влюбиха в себе си, самоубедиха се, че са по-умни от публиката, което, както и в политиката, е най-голямата грешка, която може да се допусне. А месианството, освен когато става въпрос за Бог, е болест и тази болест е засегнала най-много медиите.

Пренебрегнаха новината в полза на коментарите и защитата на тези и собствени убеждения. Сайтовете са пълни с мнения, колонки и текстове, които се пишат не за да информират обществото, а за да докажат една или друга теза и колко е умен авторът. А самите текстове, до един, звучат горе-долу така: “Публико, това сме аз и моята малка групичка, която като публикувам нещо ме потупва по рамото и ми казва колко съм умен и обществено значим. Запомни!”

Между другото броят на наградите, които именно заради това една камара журналистите и уж журналистически органицазии си измислиха, рязко се увеличи и прилича на фарс, подобен на наградите на поп-фолк телевизията. (Даже и те престанаха да си раздават нагриди, защото е смешно)
От друга страна, броят на тези, които просто си вършат работата, които информират обществото, е притеснително малък. Обикновено са сайтове и канали в Ютюб, поддържани от дългогодишни журналисти. 

Самовлюбеността, самореклама, нуждата да доказват тезата си, откритите призиви за или против нещо, работа за чужди интереси, пренебрежение към публиката - всичко това доведе до този резултат - журналистите да са на подбив, а нечие уволнение да предизвиква небивала радост.

А за това положение не е виновна нито една власт, а фактът, че медиите не съществуват, за да информират, а за да осъществяват влияние и да създават желания дневен ред.