Дипломация или капитулация: България без глас пред ултиматумите на Скопие

Когато премиерът в оставка твърди, че няма проблеми, проблемите говорят сами
Изявлението на Росен Желязков в Брюксел, че „България няма нерешени въпроси с РС Македония“, звучи не като политическа наивност, а като доброволна капитулация, изречена с фалшивия брюкселски патос.

Фактите говорят друго. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. е международноправен акт, който РС Македония системно не изпълнява. Член 8 от него задължава двете държави да поддържат активната работа на Смесената мултидисциплинарна историческа комисия. От 2020 г. насам комисията е блокирана, а след 2023 г. реално парализирана – без напредък по ключови исторически личности и събития.

В момент, в който македонският премиер Християн Мицкоски публично заявява в Брюксел, че „България трябва да отстъпи“, българският премиер в оставка уверява, че нямаме нерешени въпроси.

В същия този Брюксел преди два дни Мицкоски си позволи откровен ултиматум: „Никога няма да започна промени в Конституцията, докато ЕС и България не изпълнят нашите условия…“

Това е пряк отказ от поетия през 2022 г. ангажимент РС Македония да включи българите в Конституцията си като равноправна общност. До момента няма внесен проект, няма парламентарна процедура, няма дори намерение – факт, признат от самия македонски министър-председател.

И само часове след този отказ Желязков угоднически твърди, че нямаме нерешени проблеми със Скопие.

Това не е дипломация. Това е абдикация.

Съседна държава публично отказва да изпълнява международен договор, блокира договорени конституционни промени, толерира език на омразата и административен натиск срещу хора с българско самосъзнание, включително закриване и преименуване на български културни клубове, а премиерът на България твърди, че „нямаме нерешени въпроси“.

Което означава само едно: Росен Желязков или не разбира реалността, или съзнателно я подменя.

Капитулантски звучи и тезата му, че компромисът от 2022 г. вече не бил двустранен въпрос, а „общоевропейска позиция“.

Фактите отново го опровергават. Преговорната рамка изрично препраща към Договора от 2017 г. и прави изпълнението му условие за напредък. Това запазва правото на България да дава оценка и да блокира процеса на присъединяване на РС Македония на всеки етап – право, което не ни е отнето, а доброволно изоставено.

Именно в двустранния договор Скопие пое ангажимент да коригира съдържанието на учебниците по история. Но до днес в македонските учебници:

– България продължава да е представяна като „фашистки окупатор“;

– българската идентичност на Самуил, Гоце Делчев, Яне Сандански, братята Миладинови, Григор Пърличев, Никола Вапцаров и десетки други наши възрожденски и съвременни будители остава отречена.

Освен това нито една ключова препоръка на Смесената историческа комисия не е внедрена устойчиво в образователната система на РС Македония.

Сега Желязков се дистанцира от тези двустранни споразумения, прехвърляйки ги на Брюксел – същия този Брюксел, който никога не е крил, че историческата истина и правата на македонските българи не са негов приоритет.

Европейският съюз не защитава историческа памет и дискриминирани национални общности. Това е работа на националните държави. Или поне би трябвало да бъде.

Кулминацията на абсурда е премиерското признание, че „оценката за напредъка на Скопие не е въпрос, по който България дава мнение“…

Очевидно е: Желязков забравя, че всяка междуправителствена конференция в процеса на присъединяване към Европейския съюз изисква единодушие. Затова България има формално и юридическо право на глас и вето на всеки етап.

Арогантното поведение на Мицкоски не е изненада, а закономерност. Когато едната страна говори с ултиматуми, а другата – със сведена глава, резултатът е предизвестен. Отстъплението ражда нови претенции.

Истинският въпрос вече не е дали има нерешени въпроси между България и РС Македония.

Въпросът е дали България има държавно ръководство, готово да ги назове, защити и отстоява.

Защото, когато сам се отказваш от правото си на глас, другите започват да говорят от твое име.

И ти казват да отстъпиш.

Автор: Велизар Енчев за "Гласове"