Май и суверенитетът ни минава през касите на Kaufland

МАЙ СУВЕРЕНИТЕТЪТ НИ МИНАВА ПРЕЗ КАСИТЕ НА KAUFLAND 
  Скандалното изказване на ръководителя на Kaufland България, че евентуалният срив на веригата би направил фалита на КТБ да изглежда като „пролетен бриз“, е поредна демонстрация на корпоративно високомерие, което обществото не бива да приема за нормално.
  Нека припомним няколко факта:
  13 февруари 2025 г. – денят, в който българските потребители организираха национален бойкот на големите хранителни вериги. Оборотът им спадна с 28,8% спрямо предходния ден – с близо 7,9 милиона лева по-малко само за 24 часа. Това беше ясен сигнал, че потребителите не са безгласна публика, а силата, от която зависи всеки търговски бизнес. А след три дни кабинетът заседава извънредно в събота и взе извънредни мерки срещу ценовия терор на веригите.
   12 ноември 2026 г. – Гърция. Lidl Hellas получава нова глоба от 300 000 евро за нарушения на потребителското законодателство. През септември 2025 г. веригата вече беше санкционирана с 805 340 евро за нарушения, свързани с ограниченията върху търговските надценки. Само последните обявени санкции на гръцкия пазар възлизат на 676 320 евро.
  Ето разликата: в една държава големият бизнес не е над закона и институциите не се огъват пред корпоративните обороти.
  А у нас представители на големите вериги са придобили самочувствие, че са толкова незаменими, че дори могат да плашат обществото с икономически катастрофи.
  Нека е пределно ясно:
• Инвестициите не купуват безнаказаност.
• Работните места не са индулгенция за нарушения.
• Големият оборот не дава право на корпоративно високомерие.
• Потребителите не са заложници на търговските вериги.
• Българските институции не са длъжни да се съобразяват с нечие корпоративно его.
  Има нещо, което големите вериги трябва да преглътнат: ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПОТРЕБИТЕЛ МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ТОЙ ИМА НУЖДА ОТ ТЯХ!
   13 февруари 2025 г. го доказа. Гръцките санкции пък показват, че размерът на една международна компания не я освобождава от отговорност.
   Публичната заплаха на ръководителя на Kaufland България, който носи българско име и представлява огромен икономически оператор у нас, е достатъчен повод ДАНС да се самосезира и да прецени има ли основания за проверка.
   Когато представител на частна търговска верига сравнява евентуалните последици от държавни санкции срещу компанията с фалита на КТБ – банка, чийто крах нанесе огромни щети на финансовата система и засегна милиарди левове, това вече не е просто неуместна бизнес реторика.
   Подобно изказване поставя тежки въпроси за икономическото влияние на големите корпорации и потенциалните рискове за националната сигурност. 
   В някои корпоративни евроцентрали бъркат България с поредния филиал на веригата.
  Доживяхме до абсурда да се чудим дали държавата ще санкционира една търговска верига или търговската верига ще санкционира държавата.
  Май и суверенитетът ни минава през касите на Kaufland.