Масовото дране на ризи е умилително...

Тези дни излезе новината, че съдът в Северна Дакота е признал екоорганизацията "Грийнпийс" за отговорна за клевета, като я осъди да плати над 660 млн. долара обезщетение на петролна компания заради ролята ѝ в един от най-големите протести срещу изкопаемите горива в историята на САЩ.

Първата снимка показва типичното отразяване, което тази знакова присъда получи в България и Европа. Заглавията и коментарите изобилстват от "замърсяващата индустрия", "заглушаване на гражданите", "дела шамари", "унищожаване на правото на мирен протест", "съсипване на климата" и т.н. Масовото дране на ризи е умилително...

Надолу ви предлагам да прочетете становището на Африканската енергийна камара (African Energy Chamber) по темата:

"Грийнпийс трябва да плати много повече от $660 милиона: Глобалното разплащане започна 
Тази седмица съдът в Северна Дакота издаде забележително решение, нареждайки на екологичната група за омраза Грийнпийс да плати 660 милиона долара обезщетение за злонамерена намеса в изграждането на Dakota Access Pipeline. Това не беше обикновен протест – беше съгласувана, координирана кампания за оклеветяване и унищожаване, предназначена да саботира развитието на критична енергийна инфраструктура. Глобата, макар и значителна, надрасква само повърхността на щетите, нанесени от Грийнпийс на безброй общности по целия свят, особено в Африка.

В Африканската енергийна камара (AEC) вярваме, че действията на Грийнпийс в Африка заслужават еднакво, ако не и по-голямо внимание. Години наред Грийнпийс активно се опитва да възпрепятства енергийните проекти на целия континент, особено в Уганда, Южна Африка и Мозамбик – страни, където енергийното развитие е от решаващо значение за борбата с бедността и отключването на икономическия потенциал. Намесата на Грийнпийс в тези нации причини реална, измерима вреда на местните общности, забавяйки проекти, които биха донесли така необходимия енергиен достъп на милиони. Глобата от 660 милиона долара, наложена в САЩ, трябва да се разглежда като началото на разплатата, пред която е изправена Грийнпийс.

Методите на Грийнпийс надхвърлят обикновения протест – те включват пресметната стратегия за дезинформация, смущения и пряка намеса в енергийната инфраструктура. В Африка техните разрушителни дейности продължават да забавят финансирането на критични енергийни проекти като източноафриканския петролопровод и разработването на втечнен природен газ в Мозамбик, които са от решаващо значение за предоставянето на така необходимия достъп до рафинирани петролни продукти. Те активно блокираха сеизмичните проучвания в Южна Африка и се бориха срещу разработването на петрол в Намибия, което е от съществено значение за отключването на местния икономически растеж, създаването на работни места и енергийната сигурност в двете страни. Като постоянно атакува компании, работещи в Африка, Грийнпийс влошава енергийната бедност на континента, като същевременно се наслаждава на удобствата на енергийното богатство в Европа и Америка. Техните действия не само навредиха на бизнеса, но възпрепятстваха развитието на енергийни ресурси, които биха могли значително да подобрят жизнения стандарт на милиони африканци.
Нека бъдем ясни: въпреки че Грийнпийс има право да изразява загриженост, те нямат право да унищожават собственост, да блокират инфраструктура и да разпространяват лъжи под прикритието на свободата на словото. Техният подход не е в намирането на решения – а в спирането на всичко, което не е в съответствие с ограничения им дневен ред. Това не е битка за планетата; това е битка срещу прогреса, срещу просперитета и срещу бъдещето на африканския народ.
Противопоставянето на Грийнпийс на енергийното развитие в Африка напълно пренебрегва реалността, че достъпът до енергия е от съществено значение за прогреса на континента. Докато тези организации твърдят, че защитават околната среда, действията им пренебрегват по-широките социално-икономически нужди на страните, към които са насочени. Въпреки фокуса си върху печалбата, енергийните компании са жизненоважни за икономическото и социално развитие на нациите, особено в Африка, където достъпът до енергия е основно изискване за растеж. Тяхното участие в енергийни проекти осигурява не само мощност, но и възможности за създаване на работни места, подобрен жизнен стандарт и дългосрочна устойчивост. Намесата на Грийнпийс възпрепятства тези възможности, като държи милиони африканци в капан на енергийна бедност. Още по-лошо, като забавят или блокират енергийни проекти, действията на Грийнпийс нарушават доставките на жизненоважни енергийни ресурси, което в крайна сметка води до по-високи цени на горивата в световен мащаб, което затруднява достъпа до енергия за хората в развиващите се страни.
Решението в Северна Дакота трябва да създаде прецедент за търсене на отговорност от Грийнпийс в глобален мащаб. Ако техните разрушителни тактики продължат да не бъдат контролирани, е време Африка да заеме позиция и да предприеме правни действия срещу Грийнпийс в нашите собствени съдилища. AEC е изпитала от първа ръка тактиките, които тези групи използват, като например когато наеха протестиращи, за да пречат на операциите в офисите на AEC и по време на Африканската енергийна седмица, където се опитаха да се намесят в решаващи енергийни дискусии. Тези усилия подкопават основната мисия на Камарата за борба с енергийната бедност, стимулиране на устойчивото развитие и осигуряване на достъп до надеждна енергия за общностите в Африка.
Не бива да се пренебрегват щетите, които причиниха на енергийния сектор на Мозамбик, петролните разработки на Уганда и енергийните проекти на Южна Африка. Намесата на Грийнпийс доведе до пропуснати възможности и възпрепятства развитието на критична инфраструктура – ​​обида за милиони хора, които отчаяно се нуждаят от надеждна енергия. Това не е активизъм; това е саботаж. 
„Демонизирането на енергийните компании не е конструктивен път напред и пренебрегването на съществената роля, която изкопаемите горива играят в днешното общество, изкривява обществения дебат“, каза NJ Ayuk, изпълнителен председател на AEC. "Нефтените и газовите компании не са автократични режими, фокусирани върху потискането на хората и кражбата на техните ресурси. Те са бизнеси, които, да, са фокусирани върху печалбата, но също така са посветени на осигуряването на собствената си устойчивост. На практика това означава, че тези компании се адаптират към нуждите на икономиките, в които оперират." 
"Грийнпийс и техните съюзници, нарушаващи дейността на петролните и газовите компании, няма да имат значително въздействие върху въглеродните емисии, но може да доведат до по-високи цени на горивата в дългосрочен план. Обединяването на енергийни компании, правителства и групи на гражданското общество за намиране на практически решения ще постигне много повече. Това е целта, към която трябва да работим", заключи Аюк.
Поражението на Грийнпийс в Северна Дакота трябва да послужи като сигнал за събуждане на международната общност. Действията им отдавна бяха оставени без контрол, но времето на тяхната безнаказаност свърши. Професионалната протестна индустрия — водена от Greenpeace, Friends of the Earth, Just Stop Oil, Extinction Rebellion и други — трябва да бъде накарана да отговаря за своето безразсъдно, безотговорно поведение. 
Камарата призовава африканците да заведат съдебни дела срещу Грийнпийс за техните вредни действия на континента. Глобата от 660 милиона долара в Северна Дакота е добро начало, но реалните отрицателни въздействия на Грийнпийс срещу енергийното развитие на Африка са много по-високи. Не можем да позволим на тези организации да продължат да блокират критични проекти, които имат потенциала да извадят от бедността цели нации. Енергийното бъдеще на Африка не трябва да бъде заложник на онези, които отказват да разберат нашите реалности."