Малки примери как се прави журналистика в Европа. Без коментар (МИТЪТ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕТО)

Със специална похвала на PRIX EUROPA в Потсдам беше отбелязано разследването на германския журналист и продуцент Тристан Хитрошек „МИТЪТ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕТО", което, за съжаление, в голяма степен засяга България. 

Немският екип проследява как пластмасовите опаковки не просто не се рециклират, но тези, които не могат да се изгорят в немските инсенератори, се продават на турска фирма. 

Турският посредник обяснява, че част от този отпадък е забранен за внос в Турция и затова ще ги препратят в България. 

„България е много корумпирана страна - обяснява турският посредник – министърът на околната среда взима пари и ние изпращаме там този боклук“. 

Действително, журналистите проследяват боклука от Великобритания и Германия и го намират в България. Тук той се изгаря в 2 циментови завода, които се оказват немски. Ето какво казва колегата за филма: 

„Какво наистина се случва с нашите пластмасови отпадъци, след като ги поставим в кош за боклук? Острови боклук в океана. Морски костенурки се задушават със сламки. Пластмасови планини в Азия. Последните няколко години бяха PR кошмар за пластмасовата индустрия, тъй като все повече хора се събуждат за щетите, причинени от пристрастяването ни към еднократна употреба на материал, което трае вечно. Но за щастие индустрията на потребителските стоки обяви, че знае как да реши проблема: рециклиране. Все повече и повече бутилки, пакети, сашетата и контейнерите, които купуваме, са гордо щамповани с думите „100% рециклируеми“, тъй като марките се състезават да уверят потребителите, че техните покупките на опаковки са без вина. Пластмасата, казват те, може да бъде част от кръгова икономика. Но това, оказва се, не е така. Въпреки уж „рециклируеми“ опаковки са все повече и повече, почти нито една от опаковките, които купуваме, всъщност не е изработена от рециклиран материал. Ако рециклирането наистина е решението на пластмасовия поток, защо светът произвежда чиста пластмаса повече от всякога? И как така производството на чиста пластмаса се очаква да се утрои до 2050 г.? 
В този филм ние разследваме мръсната тайна на международната промишленост на потребителските стоки: нашите пластмасови отпадъци не са ценен ресурс, който се превръща в чисто нов артикул. Това е токсичен проблем и индустрията за „рециклиране“ откровено лъже. В този филм разкриваме индустрия, в която пластмасовите опаковки са дециклирани, изхвърлени, контрабандирани или изгорени. Но не и рециклирани, за което се дават пари веднъж като процент от цената на опаковките и втори път европейски пари от зелени фондове“.

Автор на текста: Богдана Лазарова

Специални благодарности за информацията, която тук ви представяме в поредицата “Малки примери как се прави журналистика в Европа” на колегата журналист - Богдана Лазарова.