ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ

Предадохте и продадохте себе си,
Предадохте и продадохте род и Родина,
Но не посягайте на Българските традиции и обичаи! 

ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав.
Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България.
Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола,
за да полети и им покаже брода, по който да минат.
Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи,
да сме БЪЛГАРИ!
Бил ден първи март, лето 681.