4 милиарда лева отчаяние?

4,4 МИЛИАРДА лева дължат българите за бързи кредити.

 На този фон необслужваните кредити са малко над 300 млн.лв., съобщава в. Телеграф. Това съвсем не е драматично (освен ако не си сред тези, които дължат и идея нямат как ще се издължат).
Но това е темата обаче. 

Единият ракурс: хората не получават достатъчно доходи, за да покриват всички насрещни разходи и тогава думата не е "кредит". Всъщност става дума за изключително скъп овърдрафт.

Другата страна на този проблем е епидемията от реклами: 
"Имаш кола - имаш пари! Караш си колата и си харчиш парите!" 
"Толкова лесно - само се обади!" 
"Искаш телефон - имаш телефон!"
"До пет минути одобрение онлайн! Още днес получаваш парите!" 

И никой никога не казва, че тези пари трябва да се връщат и трябва да се върнат навреме, иначе колекторските фирми преминават в ужасяваща атака! 

Лекотата с която се рекламират бързи кредити е точно толкова опасна, колкото и предлагането на бързи печалби чрез търкане на билетчета. "Нямаш ли - о, вече имаш! Веднага, онлайн, без доказване на доход!" 

Мнозина обаче успяват да направят това с откраднати лични карти, с подставени малоимотни лица. 

Не знам дали това са 4 милиарда лева на отчаянието или 4 милиарда на лошата финансова дисциплина, но огромна отговорност към днешните деца е обучението във финансова грамотност. И че бързият кредит не изпълнява желания, а е най-нежеланият и опасен инструмент за временно парично покритие! 

Няма как "да си харчиш парите", след като ги дължиш в мига, когато ги вземеш!