Колко се промени България за няколко години

Остарявам. Това си казвам все по-често. Уж съм "само" на 32, а все по-често си давам сметка колко остарявам. 

С такова усещане ме оставя шокът от това колко се е променила България "от едно време". А "едно време", всъщност, е само преди няколко години. 

Ако преди няколко години някой бе опитал да прожектира филм, който романтизира интимните отношения между две 13 годишни момчета, той почти със сигурност щеше да бъде тежко обществено порицан и маргинализиран. Протестите срещу това щяха да са нещо напълно нормално, а протестиращите да получат широка обществена подкрепа. Никой нямаше да защити филма - нито, дори, "градската десница", тогава примерно "Реформаторския блок" или "Синята коалиция", които поне имитираха някаква форма на дясно-консервативен етос. 
Само няколко години са минали, а всичко изглежда толкова различно. Най-нормалното нещо на света - това да се заклеймява и протестира срещу подобен филм, се изкарва радикално и опасно мнение, даже "погром" и "фашизъм". Самият филм се брани със зъби и нокти от уважавани общественици и политици като Елисавета Белобрадова, които до преди няколко години даже имитираха патриотичност и консерватизъм. Пак повтарям - бранят филм, романтизиращ хомосексуалните, интимни отношения между две момченца. Филм, разпространяван и прожектиран по "Прайд" фестивалите с очевидната цел да нормализира това. Капка по капка, както правят с всичко останало. 
Подобна ситуация беше невъзможна преди няколко години. 

Във времената, когато сбирките на ДСБ са започвали с молитва, а хора като Мартин Димитров ходиха на "Похода за семейството". Как успя да се случи тази промяна на обществения "мейнстрийм", на уважаваните и овластени хора у нас, към патологично-либералното, към постмодерната секта, само за няколко години? 

Нямам представа, но точно това ме кара да се чувствам толкова остарял. Шокът от ускорената цивилизационна промяна, която като че ли само набира скорост. За наше щастие тази промяна и залитане по Постмодерната секта изглежда се случва само сред "мейнстирийма", и то конкретно в неговата градско-либерална средна класа, журналистите и "инфлуенсърите". Тоест хората, които имат нужда да имитират всяка модерна тенденция, включително политическа, за да поддържат самочувствието си на космополитен елит. Дълбоко посредствени в огромната си част, конюнктурни представители на средната класа, които трудно биха могли дори да ти обяснят какво точно подкрепят и защо, но някак си усещат на естетическо ниво, че трябва да го правят, за да са контра на "Бай Ганьо". 

Масовият човек, тоест българският народ в неговото мнозинство, върви в другата посока и все по-често забелязвам оформянето на контракултура в недрата на нацията. Особено пътувайки из страната вече два месеца с цел организирането на Шествие за Семейството, провеждайки десетки срещи и публични разговори със сигурно вече стотици хора, това ми прави все повече впечатление. 

Като умерен и проевропейски настроен консерватор искрено се надявам тази контракултура да не избие към лошо. "Капакът на тенджерата" да не излети нагоре с покачващото се напражение. Уви, тъкмо либералният мейнстрийм работи, сякаш, в полза това да се случи.