Когато робът сам се бори за робството си

Ние като част от демократичната общност на цивилизования свят държим на върховенството на закона - ни обяснява Плевнелиев в качеството си на член на контактната група за преговорите за съставяне на правителство.

Секунди по-късно обяснява как ГЕРБ били готови на всичко - пълен картбланш - за да се състави правителство. 

Добре - вика му Георги Любенов - това значи ли, че сте имали съгласия Гешев да не е повече главен прокурор? 

Плевнелив клати одобрително кратуната и вика "да, и това сме казали на Демократична България - бяхме готови на всякакви компромиси".
Законът обаче предвижда съдебната власт да бъде самостоятелна и независима от другите власти власт в държавата, а главният прокурор да се избира от самата нея в лицето на ВСС. Е, как тогава следвайки върховенството на закона ти слагаш на масата като предпоставка за едни преговори  за изпълнителна власт кой може и кой не може да бъде главен прокурор? 

Управляваме се от либерален тоталитаризъм, който в подножието на народа е пуснал някакви квази свободи, с които да се разсейва, докато горе нещата се решават по добрия стар едновластов начин. 

И защо му е на човек явна диктатура, когато управлява овце, които с правилните залъгалки няма да осъзнаят, че всъщност нямат демокрация. А когато живееш с мисълта, че имаш демокрация, ти не се бунтуваш срещу факта, че нямаш демокрация.

Това са новите диктатури. 

Те действат не чрез силови репресии, а чрез умелото, целенасочено затъпяване на хората - игра с психиката - при която робът сам се бори за робството си, защото не осъзнава, че е роб.