Кога се събужда интереса към история у нашите съграждани с либерални наклонности?

Има една група хора, която много се интересува от българите в чужбина. Да, от българите, емигрирали доброволно в Германия, Испания, Великобритания, даже българските граждани в Турция. И до там.

За етническите българи в Западните покрайнини, които буквално днес са репресирани от сърбите, с извинение, грам не им пука.

Не им пука по същия начин и за етническите българи, част от които и български граждани, които са репресирани, бити, уволнявани, заплашвани, преследвани в РС Македония.

Тази тема за нашите огромни общности и тяхната история под чужда власт последния век е скучна, сива, безинтересна.

Единственият момент, в който на тези наши либерални съграждани им пука за Македония е, когато се отвори темата за  етническите евреи, депортирани от териториите на Кралство Югославия и Кралство Гърция от германски войски към Полша. Е те тогава изведнъж се събужда интереса към история у нашите съграждани с либерални наклонности.

Обаче, понеже историята не им е силна, всички аргументи, че тези изконни български земи, населени с мнозинство от етнически българи не са били юридически част от Царство България не биват чути. Че германци са депортирали етнически евреи по техни си причини - не се коментира. Сочи се с пръст към цар Борис III, към правителството, към държавата.

Всеки опит да им се обяснят детайлите, показване на документи, аргументи - всичко това не бива чуто. Българите са виновни, точка.

И отново остават глухи за мъченията на стотиците хиляди българи преди 1941 и след 1944 в Македония, подложени на мъчения от сърби и гърци. 

Тогава онези пишман историци пак си запушват ушите и започват да каканижат "отдавна е, стига сте ровили в историята". А за днес - "какво ме интересува какво става, други неща са важни, ние да си решим проблемите в България първо".