Отстраняването на паметника ще утвърди една друга лъжа

ПСА бил утвърждавал една историческа лъжа, че Червената армия е освободила България от фашизма. Добре. 

Но моето мнение е, че отстраняването на паметника ще утвърди една друга лъжа: 

1) че режимът преди 9 септември е бил независим български режим, 

2) че е бил едва ли не правов и демократичен в сравнение с комунистическия, който го е последвал и че ние сме загубили историческия шанс да ни управляват най-образованите и почтени хора, раждани по тия земи. Ще пиша по-подробно по тая тема скоро, но засега искам да кажа само следното, понеже прочетох коментар на проф. Александър Кьосев как в България не е имало фашистки режим.

На 28 юни 1942 г. Народното събрание приема Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе мерки за уреждането на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси. С този закон парламентът делегира на правителството законодателни правомощия и слага формален край на разделението на властите, най-малкото защото ”свързаните въпроси” могат да бъдат безкрайни по обхват - касаят административни, наказателни и граждански отношения. 

Въз основа на този закон Министерският съвет на 2 март 1943 г. приема постановление, подписано от всички присъстващи министри, с което “отнема поданството на всички лица от еврейски произход в новите територии, ако и да са имали преди това българско поданство”. 

Това се прави първо, за да се избегне дебата в пленарна зала, където все още има двама-трима почтени депутати, които не са клиентела на двореца - проф. Петко Стайнов и бившият премиер Никола Мушанов са най-важните. 

Второ, актът е с ранг на закон на НС, което означава, че не подлежи на съдебен контрол от административния съд. 

И трето, формата на акта продължава да е “постановление”, а не закон, което означава, че няма да се приподписва от цар Борис; монархът си слага подписа под законите, но не и под актовете на МС. 

Нормално, той знае какви са мерките, с които ще трябва да се уреди еврейския въпрос и с оглед на бъдещето на династията му след войната, не иска подписът му да стои под смъртната присъда на над 11 000 души.

Всичко може да ми кажете: че това е било наложително, че е било неизбежно, че е било в името на обединението на българските земи и т.н., и аз естествено ще споря, защото имам обмислени доводи срещу всяко от тия оправдания. Но това, което не можете да твърдите е, че режимът, който си отива на 9 септември (и то не внезапно, ами стремглаво се разпада от само себе си през изминалата година от смъртта на царя), не е бил тоталитарен и фашистки. 

Какво ще каже днес проф. Кьосев, ако държавата създаде противоконституционен легален механизъм за безконтролно и безотговорно насилие над поданиците си? С каква дума ще го нарече? 

Унищожаването на паметника - чийто надпис е ясно преувеличен и патетичен за всички ни, без да се налага да ни слагате обяснителни табелки, сякаш сме малоумни - ще утвърди една друга лъжа, която е още по-лоша и опасна, именно доколкото досега не е била официализирана; и доколкото обществото ни не е имало 70 години време да я храносмели и да спре да я приема насериозно, както постепенно охладнява към всяка историческа манипулация, която се прави у нас под натиска на външни сили. 

И между другото, ако днес звучи банално казаното от мен, то е именно защото 45 години комунистите са били тъпана против фашизма до втръсване и сами са станали виновни за банализирането му.