Как американските официални медии обслужиха Пентагона за сметка на разумната външна политика

Как американските официални медии обслужиха Пентагона за сметка на разумната външна политика
06-01-2024г.
0
Гост-автор

Автор: Бен Армбрустър, responsiblestatecraft.org

Официалните медии не бяха добри за американската външна политика през 2023 година. Те се фокусираха върху захранването на Украинската война, разпространяването на китайската заплаха и отбягването на контекста Израел-Палестина

Американският милитаризъм има много създатели. От законодателите на Капитолийския хълм и политиците в изпълнителната власт, до отбранителната индсутрия и нейната армия от лобисти – мнозина във Вашингтон и извън него имат политически или финансов интерес (или и двете) да поддържат касите на Пентагона препълнени, а глобалната военна машина на САЩ работеща.

За съжаление четвъртата власт в Америка не се справя много добре със задачата да държи под контрол прекалено милитаристичната външна политика на САЩ. Напротив, тя също е основен стълб, който поддържа зависимостта на Америка от агресия в чужбина. Ако погледнем назад към повечето репортажи за националната сигурност в официалните медии през изминалата година – от Украйна и Газа до Китай и военно-промишления комплекс – 2023 г. с малки изключения не беше по-различна.

Войната в Украйна

Неуспехите на водещите медии в отразяването на войната в Украйна тази година варираха от привидното омаловажаване на въпросите за това кой взриви газопровода „Северен поток“, до пренебрегването на ключови огнища, които можеха да разширят конфликта до пряка война на САЩ с Русия.

Но още през юни Пол Кругман от „Ню Йорк Таймс“ даде възможност да се разбере как много от водещите журналисти и специалисти гледат на външната политика на САЩ в по-широк план и конкретно на войната в Украйна – през призмата на америкнската изключителност. Кругман използва ежегодното отбелязване на годишнината от Десанта в Нормандия, за да изрази съжаление, че американците и другите западни демокрации не са подкрепили достатъчно войната на Украйна срещу Русия, като тогава заяви, че ако контраофанзивата на страната се провали (което междувременно се случи), „това ще бъде катастрофа не само за Украйна, но и за света“.

Както тогава отбеляза нашето издание „Responsible Statecraft“, аргументът на Кругман „следва проблематичния модел на множество медии, чийто исторически ориентир винаги си остава Втората световна война и които на свой ред вярват, че САЩ могат да приложат този опит към всеки друг световен проблем, без значение колко различен или несвъран е той, както и дали изобщо е необходимо военно решение“. Тогава, разбира се, мнозина призоваваха за по-дипломатичен подход към прекратяването на войната, а шест месеца по-късно доказателствата сочат, че те са били прави.

Джефри Голдбърг и Ан Апълбаум публикуваха дълга статия на същата тематика месец преди статията на Кругман. Тя се основаваше до голяма степен на безкритично предаване на интервю с украинския президент Володимир Зеленски, което стигаше до призив за връщане на Крим – максималистична военна цел, която според повечето трезви наблюдатели е непостижима – и сваляне на Путин, всичко това в името на глобалната война между доброто и злото. Само че, както тогава отбеляза Анатол Ливен от Института „Куинси“, по-голямата част от света не вижда нещата по същия начин.

„Не става дума за това, че хората в тези страни одобряват руската инвазия в Украйна“, пише Ливен в „Responsible Statecraft“. „Става дума за това, че те не виждат такава огромна разлика между регионалните хегемонистични амбиции и престъпни действия на Русия и глобалните действия на Съединените щати; и крайно им е писнало от това, че Вашингтон игнорира тяхното мнение и интереси в името на американското морално превъзходство, което многократно е било опровергавано от реалната политика на САЩ в техните части на света.“

Китайското страшилище

Тази година започна с медийна хипервентилация във връзка с прословутия китайски шпионски балон, който, поне според Пентагона, се оказа, че никога не е шпионирал. Инцидентът обаче беше показтелен за това как Вашингтон и водещите медии като цяло се справят с политиката на САЩ спрямо Китай: първо откачат, а после може би – но само може би – задават въпроси.

Водещото новинарско издание на „CBS“ „60 минути“ е основният нарушител на този подход. През март „60 минути“ пусна дълъг материал, който привидно имаше за цел да изплаши американците за размера на китайския флот и за изоставането на САЩ – класическа инфлация на заплахата от Китай, която е типична за Вашингтон. Само че военноморските офицери, които бяха интервюирани от изданието, не виждаха нещата по този начин, нито пък експертите, които „Responsible Statecraft“ („RS“) интервюира за сегмента.

„Военноморските сили на САЩ изглежда вярват, че са готови да се изправят срещу Китай“, съобщи тогава „RS“ и добави: „Но законодателите, които имат полза от раздухването на итайската заплаха, не вярват. Накратко това е военно-промишленият комплекс, или в този случай – военно-промишленият конгресен медиен комплекс.“

През август един сегмент от вечерните новини на „NBC“ илюстрира отлично как водещите медии, може би по невнимание, изграждат обществена подкрепа за конфронтация с Китай. Сегментът раздухваше едно доста рутинно, ако не и предизвикано от САЩ, руско-китайско военно учение в международни води край бреговете на Аляска. „NBC News“ представи събитието като пожар от пета степен на тревога. Експертите обаче, и дори американските военни, не смятаха, че става въпрос за нещо толкова голямо.

Войната в Газа

Ако има едно заглавие, което обобщава начина, по който водещите американски медии в по-голямата си част отразиха трагичната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври и отговора на Израел, то е това заглавие на „CNN“ от 6 декември:

„Видео показва мъж във военна униформа, стрелящ по палестинец с умствено увреждане в Западния бряг“

„Мъжът във военна униформа“, разбира се, беше израелски войник, което „CNN“ по-късно призна. Но този случай е емблематичен за общия проблем на основните медии, които се придържат към израелския наратив за конфликта, което пречи на американците като цяло да получат пълна представа за конфликта, която да включва не само легитимните израелски претенции, но и палестинските опасения относно окупацията и перспективите за бъдеща държава. Това, от своя страна, води до популяризиране на погрешни схващания, като например това, че подкрепата за правата на палестинците е равна на подкрепа за Хамас.

Корени на проблема

През тази година видяхме и много примери за водещата роля на американското чувство за изключителност и неговата гледна точка към външната политика на САЩ при отразяването на основните американски медии.

Първо, новинарските медии често публикуват мнения и есета, в които се застъпва по-милитаристична американска позиция от автори, които са финансирани от чужди правителства или от отбранителната индустрия. Най-често, какъвто тази година беше случаят с „Уолстрийт джърнъл“, „Ню Йорк Таймс“ и „Блумбърг“ например, тези потенциални конфликти не се оповестяват.

Второ, има и други медии, които открито се финансират от титани на отбранителната индустрия. И тази година отново видяхме потенциалното въздействие на тези инвестиции. Например една конкретна статия от ноември в „Политико“ – чието външнополитическо отразяване е спонсорирано отчасти от „Локхийд Мартин“ – безкритично предаде неоснователните опасения на Пентагона, че парите му свършват – твърдение, за което един експерт по военните разходи заяви пред „RS“, че „не е вярно“.

Горните примери от 2023 година са част от малка извадка за начина, по който основните медии обикновено отразяват външната политика на САЩ. Разбира се, има и изключения, но стимулите за подхранване на милитаристичното течение са много по-силни от силите срещу него. Ще бъде ли по-различно през 2024 година?

------

Бен Армбрустър е главен редактор на „Responsible Statecraft“ (англ. - отговорно държавно управление). Той има над десет години опит в работата на пресечната точка между политиката, външната политика и медиите. Преди това Бен е заемал ръководни редакционни и управленски позиции в „Media Matters“, „ThinkProgress“, „Re Think Media“ и „Win Without War“.

Източник: responsiblestatecraft.org

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.