"Храни куче да те лае"

Събитията, които сполетяха Париж последните три дни, са само едно материализирано проявление на дълбок обществен конфликт.
 
Конфликт в едно общество, родило множество значими приноси към развитието на правата на човека и свободите в света от една страна, и уродът на една прослойка, която се е пръкнала от същите тези права и равенства. Един фанатичен Франкенщайн, който неустоимо иска да разкъса своя създател.

Едно общество, което е дало Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789, която утвърждава универсалните права на човека и гражданина, потвърждаващи равенството на всички пред закона, свободата на мисълта, изразяването и религията, както и правото на собственост; или пък гражданският кодекс на Наполеон от 1804, който формира основата на гражданското право в много страни по света, който също укрепва равенството пред закона; или още премахването на робството? или свободата на печата? или законът от 1905 за разделянето на църквата и държавата, който гарантира отново свободата на съвестта и култа, и още, и още...

Пътят към Ада обаче е постлан с добри намерения...

Живях във Франция близо 5 години. Запознах се с много и различни хора. Особено в началото се сблъсках с много млади момчета от Магреба, които са дошли във Франция подобно на мен в търсене на по-добро образование. Срещнах блестящи момичета и момчета, родени или не във Франция от Алжир, Тунис и Мароко. Дори първенецът на випуска в три поредни години беше едно момче с родители от Алжир, благородно му завиждах (добре, че го биех редовно на тенис, за да ми олекне).  Срещнах обаче и много сган... идваща пак от там, млади, фанатизирани хора, които под влияние на трети лица открито таят ненавист към всичко френско. Младоци по на 17-18 години, които продават "Шит" (така му казват на хашиша), за които не съществуват правила, обитаващи гетата, (една опростена забележка, гетата се оформят също като следствие от добри намерения - тъй като всеки човек на френска територия е гражданин без значение от националността си и тъй като държавната помощ за жилища и детски надбавки (CAF) се полага на всеки гражданин въз основа на това колко челяд е навъдил без значение от това, дали може да се справи, то приоритетните места логично са за многодетните и самотните майки, които не могат и да работят, и да отглеждат по 5 деца. Естествено за нормалния Пиер и за жена му Марион (които си плащат френските данъците, които са едни от най-високите в света) с едно детенце няма място, подпомогнато от държавата - ето ти и резултата - струпване на една утайка от маргинални хора, които са на държавна хранилка - сещайте се - Пиер и Марион не харесват това...) живеят с чувство на безнаказаност и истинска омраза към Франция.
И сега въпросът: Сълзите на поостарялата Мариана, ще успеят ли да напоят словата върху Декларацията за правата на човека и гражданина, така че засъхналата кръв да засияе пак в ярко червено, или Мариана вече отдавна е претръпнала, а и сълзите върху дисплея на новия iPhone не проникват вече в буквите, те са импотентни, едно движение и всичко е избърсано?