Голямото "разкачване" на САЩ и Китай: между политическата риторика и числата

Голямото
03-09-2023г.
0
Лентата

Съединените щати и Китай са двете велики икономически сили на нашето време, всяка със своите силни черти и слабости. Всяка от тях дължи немалка част от стопанския си успех през последните десетилетия на предимствата, предлагани от другата, а икономиките им остават силно взаимозависими въпреки търговската война, подета от предишния американски президент Доналд Тръмп, и нарастващото геополитическо напрежение по редица въпроси. И това никак не се харесва на мнозина.

Във Вашингтон политиката на "разкачване" (decoupling) на двете икономики е обект на рядък двупартиен консенсус, с аргументи, вариращи от връщане на работните места в Америка до кражба на интелектуална собственост от китайска страна. Макар администрацията на Джо Байдън да използва по-мек език от тази на Тръмп, предпочитайки да говори за "намаляване на рисковете", пандемията от КОВИД-19 допълнително засили политическата риторика и силно повлия общественото мнение в посока намаляване на зависимостта от Китай.

Под "разкачване" се има предвид умишленото разрушаване - и евентуалното последващо изграждане на други места - на някои от разрастващите се трансгранични вериги за доставки, които са основополагащи за съвременната глобализация и особено за отношенията между САЩ и Китай през последните десетилетия, пояснява сп. "Форин полиси".

Зад тази политика по същество стоят три групи от причини: основаващи се на националната сигурност (изискващи поддържане на военно предимство пред Китай, ограничаване на китайския шпионаж в областта на националната сигурност, предотвратяване на китайски саботажи в случай на криза, ограничаване на китайските операции за влияние); икономически (призоваващи за противодействие на нелоялните китайски икономически практики и кражбата на интелектуална собственост, както и за конкуренция и водещи позиции в стратегически отрасли); както и съпътстващи (изграждане на цялостни позиции пред Китай и задаване на вътрешнополитическия наратив), обобщава икономистът Кевин Хонлин Чжан от Университета на Илинойс.

Стремежът към намаляване на зависимостта от Китай е особено силно изразен при технологиите (някои анализатори дори говорят за "технологичен национализъм"), с пет сектора на ожесточена конкуренция - 5G, изкуствен интелект, квантови компютри, полупроводници и самоуправляващи се автомобили, като в тези сектори и двете страни не се въздържат да налагат всевъзможни ограничения.  

През последните месеци четири от най-изявените фигури в американското правителство посетиха Китай, обявявайки за цел на визитите си "поправяне на отношенията", макар това да не им попречи да критикуват китайските търговски практики, а на Вашингтон - да наложи преди няколко седмици ограничения върху американските инвестиции в ключови китайски технологии. Пътят на държавния секретар Антъни Блинкън, финансовия министър Джанет Йелън, специалния пратеник за климата Джон Кери и едва тази седмица - на министъра на търговията Джина Раймондо из коридорите на властта в Пекин показа, че колкото и да им се иска на демагозите във Вашингтон, за практиците от правителството "разкачването" на практика е невъзможно.

"Ние се стремим към диверсификация, не към разделяне. Разделяне на двете най-големи икономики в света би било дестабилизиращо за световната икономика", предупреди през юли Йелън, световно признат икономист и бивш централен банкер на САЩ, на среща с представители на американския бизнес в Китай.

Също като търговската война, "разкачването" няма да създаде победител, а е игра, при която и двете страни губят от гледна точка на икономическата ефективност, предупреждават експерти.

То обаче вече се случва: делът на Китай от американския внос започва да намалява през 2018 г., свивайки се от 21,6 процента до 16,3 процента между 2017 г. и 2022 г., като вече се е върнал на нивото от 2007 г., преди световната финансова криза. При стратегическите стоки (т.е. продуктите, които правителството на САЩ посочва като продукти на високите технологии) този спад е особено изразен - от 36,8 процента през 2017 г. до 23,1 през 2022 г. или спад с над 13 процентни пункта.

Няколко страни заменят Китай на американския пазар - Виетнам, Тайван, Канада, Мексико, Индия и Южна Корея, които общо завземат пазарен дял, далеч надминаващ спада на китайския от 5,3 процентни пункта. Същевременно страните, които вече изнасят повече за Китай, са увеличили собствените си връзки с азиатския гигант. Данните сочат, че при електрониката - секторът, който има най-голям принос за "разкачването" и който включва множество стратегически продукти, тези страни са увеличили вноса си от Китай, наред със засилването на износа за САЩ.

По ирония на съдбата, съвременната версия на концепцията за "разкачването" води началото си от китайските политици от 90-те години на 20 в., които сами се притесняват от прекомерната зависимост на китайската икономика от американския долар и американскитe високи технологии.

В някои отношения Китай вече повече от десетилетие следва своя собствена форма на "разкачване" от долара, откакто започна кампания, насочена към това да разработва собствени по-напреднали технологии и да разчита в по-малка степен на американски и други западни доставчици, отбелязва Ашли Фенг от Центъра за нова американска сигурност. Много китайски компании са доказали, че умеят да оцеляват при разрив със Съединените щати - например "Хуавей" (Huawei), която по-рано разчиташе на американски фирми за много от компонентите на своите смартфони, но вече няма нужда от тях.

Макар през юли Пекин да наложи ограничения върху износа на метали, ключови за производството на полупроводници, официалната позиция все пак е в защита на глобализацията и създадените от нея силни връзки.

През последните няколко години отношенията между Китай и САЩ се сблъскват със сериозни трудности, които не служат на основните интереси на двата народа, нито отговарят на общите очаквания на международната общност, посочи китайският посланик в САЩ Се Фън на Петия американско-китайски бизнесфорум, който бе организиран от "Форбс" по-рано тази седмица.

"Трябва да намерим път, по който Китай и Съединените щати да се сработят в новата ера. Трябва да намерим път за разширяване на взаимноизгодното икономическо сътрудничество и търговия", подчерта Се.

През първата половина на 2023 г. търговията между Китай и САЩ се е свила с 14,5 процента спрямо миналата година, което е пряко следствие от действията на САЩ за налагане на мита върху китайския внос, "злоупотреба" с едностранни санкции и допълнително затягане на контрола върху износа, подчерта дипломатът.

Това, което всъщност никой не иска, е светът отново да се разцепи на конфронтиращи се блокове.

По-рано тази година Международният валутен фонд публикува проучване за икономическите последици от подобна система: до 7 процента спад на световния брутен вътрешен продукт, като загубите могат да достигнат 8-12 процента в някои страни, което се равнява на загубата на трилиони долари годишно.

Задълбочаването на търговските връзки е довело до силно намаляване на бедността в света, а същевременно потребителите с ниски доходи в развитите икономики са възползвали от по-ниски цени, подчертават експертите на Фонда ползите от глобализацията. Разрушаването на търговските връзки "би засегнало най-тежко страните с ниски доходи и потребители в по-неблагоприятно положение в богатите страни", предупреждават те.

Икономисти на Световната търговска организация (СТО) оценяват, че фрагментацията би намалила реалните доходи в света със средно 5,4 процента.

Цената може би ще си е струвала, ако забраните, налагани върху търговията, инвестициите и миграцията, принудят Пекин да внесе цялостни и всеобхватни промени в икономическите си практики, но е почти сигурно, че това няма да се случи. Неотдавнашната история е показала, че Китай няма да промени подхода си заради протекционизма на Вашингтон, отбелязва Кларк Пакард в публикация за либералния американски институт "Като". 

Източник: БТА

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.