Битката за личното пространство

През 2009 г. бившият главен изпълнителен директор на Google, Ерик Шмид, заяви: „Ако имате нещо, което не искате никой да знае, може би изобщо не трябва да го правите.“ Това беше от онези злокобни технократични изказвания, които отлично улавят духа на нашето време – време, в което личното пространство се разглежда не като право, а като повод за подозрение.

Именно срещу този начин на мислене се насочва социоложката Тифани Дженкинс в своята изключителна нова книга Strangers and Intimates: The Rise and Fall of Private Life („Непознати и интимни: възходът и падението на личния живот“) – смело и необходимо вмешателство в една епоха, в която личността се демонтира целенасочено.

Strangers and Intimates не е носталгично съчинение, което се обръща към някаква златна епоха на личния живот. Вместо това, книгата проследява историческите корени на днешната ни криза с изключителна прецизност и завидна яснота. Дженкинс показва, че разграничението между публичен и личен живот не е даденост, а постижение, извоювано с усилия. Възникнало по време на протестантската Реформация и доразвито през Просвещението, личното пространство някога е било убежище от обществения свят – място, в което човек може свободно да мисли и да размишлява. Място, в което се изгражда автономията. Това пространство, твърди Дженкинс, днес изчезва пред очите ни – а ние дори не сме сигурни какво точно губим.

Дженкинс не просто повтаря тревогите на съвременните застъпници за цифрови права, чийто интерес към личното пространство често се ограничава до понятия като защита на данните. Тя подхожда с историческа перспектива. Показва как идеи като лична неприкосновеност, гражданство и свобода са изковани в конкретни исторически борби – и ни напомня, че тези концепции не са просто абстракции.

Всяка страница разкрива нови прозрения. Например научаваме, че интересът на Джон Стюарт Мил към личността е възникнал от неговата страст към поезията на Уилям Уърдсуърт. Или че ранните суфражетки са настоявали за лично пространство за жените чрез съпротивата си срещу държавната власт над семействата им. В разказа на Дженкинс, личното пространство и все по-задълбоченото чувство за индивидуалност са резултат от дълга борба.

Дженкинс пише с уверено спокойствие и избягва хиперболите, които често замъгляват съвременните дискусии за личното пространство. Тук няма елементарни сравнения между Instagram и сталинизма – само точен и проницателен анализ.

Дженкинс не пощадява и идеолозите. Тя критикува радикално феминисткото мото „личното е политическо“ – идея, която превърна интимните отношения в арена на политическа борба и отвори вратата за държавна намеса в най-интимните аспекти от живота. Семейството, някога убежище от политическа намеса, внезапно беше представено като поле на потисничество, нуждаещо се от регулация. Никъде този начин на мислене не е по-видим, отколкото в печално известната шотландска програма „Назначени лица“ (отменена през 2019 г.), която предвиждаше всеки дете да има държавно назначен настойник. Това на практика би дало на правителството роля вътре в семейния дом.

Според Дженкинс личното пространство отстъпва още повече, когато левицата изоставя стремежа си към социална трансформация и го заменя с политика на „автентичното аз“. Свободата се свежда до себеизразяване, а личната сфера се превръща в сцена.

Резултатът от тази ерозия на личното пространство е култура, в която дори казаното зад затворени врати вече не е в безопасност от властта. Скорошните закони за езика на омразата в Шотландия, според които можете да бъдете подведени под отговорност за обидни изказвания, направени в собствения ви дом, доказват, че държавата вече не признава граница между публичното и личното. Именно тези културни и идеологически промени, твърди Дженкинс, подготвят почвата за културата на самонаблюдение, която днес определя съвременния живот.

И именно този вътрешен завой – тази обсесия с емоционалната откритост и идентичностното представление – отваря вратата за днешната култура на риалити телевизия и социални мрежи. Дженкинс е категорична, че технологията не е причината за упадъка на личното пространство. Без вече съществуващо общество, готово да комодифицира личното и да го превърне в обект на обществено потребление, смартфонът нямаше да има и наполовина такова въздействие върху личния ни живот.

Последната глава, със знаковото заглавие „Спасение на личния живот“, не е просто елегия. Тя е и призив. Дженкинс твърди, че трябва да възстановим както жизнено публично пространство, така и защитено лично. Без лично пространство няма място за интроспекция, няма основа за несъгласие и няма възможност за изграждане на вътрешен живот, който не е оформян от социалното одобрение. „Продължаващото външно проектиране на аза“, предупреждава тя, „застрашава способността ни за размисъл и съзерцание“. Не са ни нужни още закони за защита на данните или цифрови детокси – трябва да преоткрием стойността на това да бъдеш оставен на мира.

Strangers and Intimates се обръща към читателите си като към възрастни, способни да мислят исторически, политически и философски за това в какво общество искаме да живеем. Дженкинс не предлага утешителни илюзии, а нещо много по-ценно – защита на личността като основа на истински свободното общество. В една епоха, която бърка изповедта с автентичността, а наблюдението със сигурността, това е послание, което трябва да чуем.

Източник: “Spiked”