Това не е нашата война

САЩ трябва да се дистанцират от една израелска война по избор.

Към момента на писане Израел провежда първата вълна от сериозни военни действия срещу Иран — „преминава към кинетични действия“, според последния израз, който изведнъж всички в новинарския бранш откриха. (Защо „кинетични“, което обозначава просто движение? Защо не „динамични“, което обозначава пренос на енергия или прилагане на сила? Защо не „шумни“, което обозначава участието на много силни звуци? Невъзможно е да се каже.) В сряда бяха издадени указания за евакуация на американци от региона; очаква се Иран да включи американски активи в списъка си с цели за отмъщение, изхождайки от предположението, че всяко израелско нападение, дори да е извършено без пряка американска военна подкрепа, е с одобрението на най-големия спонсор на Израел. Държавният секретар Марко Рубио публикува изявление по време на нападенията в четвъртък вечер, с което отрече американско участие. Предстои да видим дали някой ще му повярва.

Трудно е да се избяга от усещането, че нещата не трябваше да стигат дотук. Процесът на договаряне между САЩ и Иран на моменти показваше обещаващи резултати и остава неясно какво се е променило оттогава до сега. Не знам достатъчно за вътрешната политика на Израел, за да се чувствам уверен в обяснения, свързани с променливите политически успехи на Бенямин Нетаняху; не съм бил и в стаята, когато е било взето решението да се счита ограниченото обогатяване на уран от Иран за неприемливо. На този етап всичко това започва да изглежда академично.

Какво ще се случи по-нататък? Съмнявам се, че някой към този момент открито ще заяви, че САЩ трябва да се ангажират с увеличено военно присъствие в Близкия изток в подкрепа на израелски операции срещу Ислямската република; Доналд Тръмп в частност знае, че нова сухопътна война е политическа отрова. Не, ще започнем с въздушна подкрепа, и може би няколко мощни бомби, защото, въпреки хвалената си военно-индустриална база, Израел някак не може да произведе достатъчно голяма бомба, за да достигне до тези реактори. Ислямската република, разбира се, ще се опита да възстанови щетите; Израел и неговите поддръжници първоначално ще се придържат към политика на „подкастряне на тревата“, извършвайки удари в неясен времеви хоризонт, за да предотвратят иранска ядрена програма. Иран ще отвърне по асиметричен и грозен начин, предизвиквайки нови „подкастряния“ с помощта на Джон Диър и храстореза, и оправдавайки нови американски ангажименти в подкрепа на Израел. Едновременно с това Иран ще засили решимостта си да се сдобие с ядрено възпиращо средство, водещо до още от същото.

Текущите разходи и тлеещият хаос от „подкастрянето на тревата“ — особено ако някои от асиметричните ирански отмъщения включват например тероризъм на територията на САЩ — винаги ще тласкат политиците към търсене на по-постоянно решение: смяна на режима. В този момент ще сме изминали дълъг път от въздушна подкрепа и няколко заети бомби.

А ако наистина решим да сменим режима, кой ще замести аятоласите? Шахът, чиято полицейска държава беше толкова мразена, че Хомейни изглеждаше за предпочитане? Странната смесица от ислямизъм и марксизъм на МЕК? Чудотворна, автохтонна, секуларна либерална демокрация със западни норми за човешки права? Никоя от тези опции не изглежда едновременно вероятна и желана. Всяка би изисквала американска подкрепа, включително и директна военна интервенция.

Идеалният подбудител за подобен ход също има силни стимули да въвлече САЩ в пряко участие. Израел е все по-дипломатически изолиран; това може да е справедливо или несправедливо, но е факт. Израел е въвлечен във войни на няколко фронта, нито една от които няма ясен край; това може да е справедливо или несправедливо, но те се водят. Гарнизонните държави рядко се справят добре в дългосрочен план. (Проверил ли е някой какво става в Биафра? Родезия? Пакистан?) Към трудностите на постоянната военна икономика се добавя и проблемът с мащаба. Израел е държава с 9,7 милиона души. Иран — с 90,6 милиона. Може би все пак е в интерес на Израел да води тази война — макар да се съмняваме — но залъкът е голям. И вие бихте се опитали да въвлечете САЩ.

И какво от това? Фактът, че Иран се намира в периферията на американските интереси (и е слаб спрямо САЩ), означава, че отрицателните последици от дори пряко участие ще дойдат със закъснение и в началото отдалечено — както беше и при Иракската война. Но може би не чак толкова със закъснение, нито толкова далечни: американската мощ е значително по-разтегната отколкото през 2003 г., американското общество е далеч по-малко сплотено, а американската хазна — в далеч по-крехко състояние.

Макар ситуацията да не е идеална, САЩ могат да предприемат стъпки за ограничаване на щетите. Част от държавничеството е да предвидиш глупостите на бъдещите лидери и да ги предотвратиш. Понякога излизането от даден регион може да стане единствено чрез излизане. Ограничаването на американското участие във военните усилия на Израел, включително намаляване или прекратяване на военната помощ, ще съобрази дипломатическата и фискалната ни експозиция с регионалните ни цели, които не се обслужват от израелска война с Иран — война, която спокойно може да ни поведе към нови имперски заплитания за години напред. Продължаващото намаляване на американското военно присъствие в региона ще ограничи риска за нашия персонал и ще придаде тежест на твърденията на Рубио, че САЩ не участват в този конфликт.

Американските национални интереси в Близкия изток остават същите както винаги: възпиране на възхода на хегемонична сила, възпиране на ислямския тероризъм и осигуряване на свободата на корабоплаването в Червено и Персийско море. Използването на американски ресурси в региона трябва да съответства на тези цели. Докато курсът, по който сме поели, може да предотврати вече далечната перспектива за иранска хегемония, той ще насърчи ислямския тероризъм и ще провокира враждебни действия в морските коридори, тъй като Иран и неговите проксита търсят начини за натиск над своите врагове. Ако конфликтът е неизбежен, американското послание трябва да бъде ясно: Това не е нашата война.

Източник: “The American Conservative”