Англия без англичаните: Лондонско училище без нито един ученик с английски като роден език

Крайната форма на многообразие най-сетне е постигната. В Лондон вече има училище, в което нито един от учениците няма английски за роден език. Добре дошли в началното училище „Коби Назрул“ – кръстено на националния поет на Бангладеш, но любопитно разположено в Ийст Енд на Лондон, само на крачка от Източната лондонска джамия (една от най-големите в Европа), която спокойно побира 7000 мюсюлмани.

Всеки, който познава английската версия на играта „Монополи“, може да бъде шокиран да научи, че според преброяването от 2021 г. в Уайтчапъл (кварталът, където се намира училището) 51,3% от населението са азиатци. От 243 ученици в училището, 92,5% са бангладешци, чийто първи език е бенгалският. Отстед (инспекторатът за образованието) очевидно е дал на училището „възторжен“ доклад, заедно с оценка „добро“. Но поне училището не е „твърде бяло“ – нещо, срещу което Отстед преди това се е обявявал.

Навлизането на исляма на фона на стария кокни Лондон е поразително. Викторианските терасовидни къщи все още стоят, но магазините за пай и картофено пюре и пъбовете, посещавани от братята Крэй, отдавна са изчезнали. На тяхно място сега по прозорците висят палестински знамена; „забранени игри с топка“ е изписано както на английски, така и на бенгалски; а вместо „гангстерски шик“ по тротоарите се разхождат абаи и тоби.

По настоящата траектория, това е неизбежното бъдеще на Англия – мюсюлманско бъдеще. Статистиката е трудна за оспорване. С раждаемост поне два пъти по-висока от тази на местното население, не е изненада, че „Мохамед“ е най-популярното име за новородени в Англия и Уелс – и това продължава от доста време. На практика това означава, че мюсюлманският принос към Великобритания само ще става по-осезаем.

Една от най-негативните черти на исляма във Великобритания е изключителната му нетърпимост към страната-домакин, нейното население и ценности. Според проучване, поръчано от Института „Хенри Джаксън“:

66% от британските мюсюлмани не биха информирали полицията, ако техен приятел е замесен в тероризъм.

4% симпатизират на атентатори самоубийци.

52% смятат, че хомосексуалността трябва да бъде незаконна.

Само 1 от 4 вярва, че Хамас е извършил убийства и изнасилвания в Израел на 7 октомври.

Почти половината твърдят, че евреите имат твърде голямо влияние върху политиката на британското правителство.

52% искат да бъде незаконно да се показва изображение на пророка Мохамед.

32% подкрепят както прилагането на шериатското право, така и обявяването на исляма за национална религия на Великобритания.

Най-тревожно е може би, че крайни възгледи се срещат по-често сред най-младите участници в проучването (18–34 години), като британските мюсюлмани, родени в страната, са по-радикални от родените в чужбина.

Заради такава нетърпимост Лондон вече се смята за зона, опасна за евреи по време на пропалестински протести. И макар лейбъристкото правителство да отрича съществуването на двуслойно общество, Великобритания вече се смята за „западната столица“ на шериата заради броя на действащите шериатски съвети.

Не се очаква мюсюлманите скоро да заместят изцяло местното население. Все пак, белите британци се очаква да станат малцинство в собствената си страна в рамките на следващите 40 години. А с това, че „Коби Назрул“ се намира в район Тауър Хамлетс (с най-висока концентрация на мюсюлмани в страната), той служи като добър индикатор за това, с което ще трябва да се сблъскат нашите деца и внуци.

Тауър Хамлетс е справедливо известен като огнище на изборни измами и феодална територия на хронично компрометирания кмет Лутфур Рахман. Отстранен по време на първия си мандат заради изборни измами и „упражняване на неправомерно духовно влияние“, Рахман все пак успешно се ребрандира като партия Aspire през 2022 г. и триумфално се завърна. Какви бяха шансовете?

Съществува тревожен разрив между предполагаемите връзки на Рахман с ислямския екстремизъм (заради което бе изключен от Лейбъристката партия) и официалната позиция на институции като Отстед, които изглежда са решени да оценяват представянето на района като „изключително“ при всяка възможност. Всъщност не е отдавна, когато „Коби Назрул“ отбеляза най-ниските резултати в историята на националните стандартизирани тестове. Има и данни за проникване на ислямски екстремисти – включително училищен настоятел, който е бил високопоставен член на забранената групировка Хизб ут-Тахрир. Училището може и да е с ново ръководство, но с оглед на всичко, което вече знаем за прикритията от страна на властите относно исляма, какви са шансовете Отстед просто да „заглажда“ острите ръбове в името на „общностната кохезия“?

Вместо да празнуваме съществуването на училища като „Коби Назрул“, бих казал, че това не е нищо по-малко от смъртта на Англия – спонсориран от държавата културен саботаж и подмяна, осъществен без нито един изстрел и без дори следа от съпротива.

Каквото и да замести кокни Лондон, две неща са сигурни: първо, това вече няма да бъде Англия. И второ – идва и във вашия град по-скоро, отколкото си мислите.

Автор: Франк Хавиланд 

Франк Хавиланд е редактор на The New Conservative, редовен колумнист за различни британски издания и автор на Banalysis: The Lie Destroying the West (Банализата: Лъжата, която разрушава Запада).

Източник: “The European Conservative”