Ужасът да отглеждаш Поколение Алфа

Прогресивни начални училища и „нежно родителство“ създават цяло поколение мини-Гари Линекъри.

Добре дошли в Поколение Алфа. Родени между 2010 и 2024 г., това е група малки деца, изпълнени със социална прогресивност, екологична праведност и стряскащо леви идеологии. „Уоук“ дори не се доближава до описанието. Не осъзнавах, докато не станах родител, колко трудно щеше да бъде да отгледам дете в тази уж просветлена епоха.

Синът ми е на четири години. Наречете ме наивна, но предполагах, че никой освен мен няма да влияе на политическото му мислене. Мислех, че аз ще водя парада, поне докато е малък. Но въобще не е така. Има толкова много неща, които хората казват, че са трудни в родителството – захранване, режими на сън и приучаване към гърне – но никой не ме предупреди за това. Детето се връща от първите си седмици в подготвителен клас и изведнъж вече е Джереми Корбин.

Началните училища би трябвало да учат малките деца на трите „Р“ – четене, писане и аритметика – как да играят дружелюбно, как да пеят и рисуват, да тичат, плуват и ритат топка. Не би трябвало да промотират транс права и неконтролирана имиграция. Разбира се, че учебните заведения винаги са били място за идеи, дебати и свобода на словото (или поне бяха такива). Но не и началните училища.

Поколение Алфа са известни и като мини-милениали, понеже повечето имат родители милениали. Синът ми, на четири, е късен представител на Алфа, ранен Бета (дръжте темпото). Докато хората от моето поколение се страхуваха от възрастни и авторитети, тези деца имат непоклатимо усещане за собствена значимост и превъзходство. Техният глас трябва да бъде чут.

Не става дума само за уверените им мнения по всички въпроси, свързани с околната среда и мултикултурализма. Става дума за назидателния тон и увереността, че са прави. Възрастните нищо не знаят, а те знаят всичко. Ако сте мислили, че снежинковщината е досадна, просто изчакайте да видите резултатите от „нежното родителство“. Вашето крехко цветенце изпада в истерия в супермаркета? Не иска да яде своите Уийтабикс или да си прибере играчките? Не викайте. Просто изслушайте чувствата му, седнете на пода и разберете „какво се случва с него“.

Аз не практикувам нежно родителство. Никога не съм стигала до телесно наказание, но в дома ми има правила. А, и казваме „моля“ и „благодаря“. (За да не звуча грубо, нека добавя, че обичам сина си повече, отколкото думите могат да опишат. Аз съм самотна майка и отглеждането му е най-голямата привилегия в живота ми. То е най-трудното и най-прекрасното нещо, което някога съм правила.) Така че съм успяла да запазя родителския си авторитет. И все пак, понякога е като да живееш с Грета Тунберг – постоянните напомняния, че сме в последните дни на климатичната катастрофа, че ние, възрастните, вече сме унищожили планетата, че всяка пластмасова бутилка ще се окаже задавяща морска костенурка в Тайланд и че самолетите са зло. Изкушаващо е, в някои дни, да изключиш лампите и отоплението и електронните устройства, да прибереш всички пластмасови играчки и забавни почивки в чужбина – просто за да му покажеш как наистина би изглеждало Нетната нула.

С това бих могла да се справя – макар и със стиснати зъби. Но имиграцията беше капката. Миналата седмица взех детето си от училище и, докато карахме колела към вкъщи, той специално ми каза, че „Всички бежанци са добре дошли“. При по-нататъчно разпитване се оказа, че била Седмица на бежанците и те прекарали съответната училищна събрание в слушане на лекция от един сомалиец. Резултатът е деца с нива на лицемерие и заблуда като на Гари Линекър, според които всеки чужденец непременно бяга от война и преследване, границите на нашата страна трябва да бъдат вечно отворени, а ресурсите ни – безкрайни.

Автор: Ема Улф

Ема Улф е автор, водеща и политически коментатор.

Източник; “Spiked”