Трябва всички да се гордеем с националния си суверенитет

Забравете за войните и гражданските конфликти, икономическите кризи и митата, скандалите и корупцията. За мнозина от брюкселския елит и европейската левица изглежда, че най-големият проблем пред ЕС напоследък е опитът на унгарското правителство да забрани гей парада в столицата Будапеща.

Това изглежда абсурдно. Но в извратен смисъл те имат право. Защото този привидно незначителен въпрос около Будапеща Прайд отново постави най-големия въпрос в политиката на ЕС — онзи, който се крие зад всяко днешно дебатиране.

А именно: Кой управлява? Кой решава какво е законно или морално правилно в Унгария или в която и да е друга суверенна държава членка на Европейския съюз?

Това трябва ли да е демократично избраното правителство и представителите на унгарския народ? Или трябва да се решава извън Унгария — от неизбрани и неподотчетни комисари и съдии от Европейския съюз? Това е далеч по-важно от съдбата на едно съботно следобедно шествие.

През март унгарският парламент с огромно мнозинство прие закон, предложен от правителството на ФИДЕС на министър-председателя Виктор Орбан, който забранява публични събития, нарушаващи законите за защита на децата, чрез представяне на сексуалност „по егоистичен начин“ или популяризиране на смяна на пола или хомосексуалност сред деца. Депутатите ще отговарят пред унгарския народ за решенията си на общите избори догодина.

Но националната демокрация е непоносима за елита на ЕС, когато тя приема „грешни“ закони. Европейската комисия и Съдът на Европейския съюз, подкрепени от глобалистки НПО-та, леви правителства, евродепутати и проклетата Грета Тунберг, яростно нападнаха унгарските закони за защита на децата, тъй като нарушавали „будните“ ценности на ЕС — и мнозина от тях се събраха в Будапеща в събота, когато забраненото Прайд-събитие се проведе незаконно, но без никаква полицейска намеса, под покровителството на зеления кмет на града.

„Кралица“ Урсула фон дер Лайен, неизбраната председателка на Европейската комисия, се възкачи на своя транснационален трон, за да „призове унгарските власти да позволят провеждането на Будапеща Прайд“, в пряко нарушение на унгарския закон. В отговор премиерът Орбан съвсем разумно призова Комисията „да се въздържа от намеса в прилагането на законите в държавите членки, където няма роля.“

Но за протестиращите на Прайда в събота Урсула не се намесила достатъчно, и те развяваха транспаранти с надпис „Урсула — спри да защитаваш Орбан! Защити демокрацията!“

В тази обърната с главата надолу, „Урсула-през-огледалото“ версия на събитията, „демокрация“ вече не означава власт на мнозинството. Означава каквото пожелаят елитите, властите и групите по интереси. Така един неизбран еврократ, тъпчещ волята на избран национален парламент, може да бъде представен като въплъщение на „демокрацията“.

Забравете за волята на народа. Лидерите на ЕС правят всичко възможно, за да пречупят Унгария според своя „буден“ модел и да се отърват от национално-консервативното правителство, което отказва да следва брюкселската линия по въпроси като масовата миграция и джендър идеологията.

Затова ЕС в момента налага глоби от по един милион евро на ден на Унгария заради отказа ѝ да отвори границите си за нелегални мигранти. Ако някой се съмнява в политическите мотиви зад тези наказателни мерки, нека чуе опозиционния унгарски политик, който заяви, че ще е „положително“, ако санкциите на ЕС доведат до трудности за унгарския народ.

Става дума за много повече от един гей парад. Всеки е свободен да не е съгласен с политиките на Орбан. (Лично аз, въпреки че съм съгласен с много от казаното за това, което Лорън Смит нарича „извращението на Прайд“, не съм голям привърженик на идеята, че забрани могат да решават социални проблеми.) Дебатът „за“ и „против“ е същността на демокрацията.

Но ако нямаш национален суверенитет и демократичен контрол над правителството си, тогава мненията и аргументите ти няма да значат нищо. Защото няма да имаш властта да промениш каквото и да било. Ще остане само да чакаш кралица Урсула и нейните лакеи да вземат решенията вместо теб.

Националният суверенитет е единствената основа на демокрацията, която някога е работила. Всички приказки за митична „общоевропейска демокрация“ са просто прикритие за властта на Европейската комисия и съдилищата.

И преди някой глупак да започне да крещи, че това е различно, защото Унгария на Орбан е „фашистка!“ и е необходима международна намеса, нека бъдем ясни: зад димната завеса на тяхната пропагандна война, Унгария остава толкова свободна и демократична, колкото всяка друга европейска нация. Това, което прави „нелибералната демокрация“ на Орбан непоносима за брюкселския елит, е, че неговото правителство настоява да защитава националните, семейните и културно-християнските принципи, заради които е избрано.

Ако Унгария наистина беше фашистката държава, за каквато я обрисуваха протестиращите в събота, със сигурност нямаше да бъдат оставени на мира да крещят такива клеветнически обиди към правителството. Може би биха предпочели доза от онова, което свободолюбивата приятелка на Грета — ислямофашистката Хамас — запазва за опоненти и гейове?

Наскоро завърших тримесечна работа в Будапеща. Това не само е красив град, но и изключително безопасен, където еднополови двойки се разхождат, хванати за ръка — и където, за разлика от повечето други европейски столици, не се налага синагогите да бъдат охранявани от въоръжени полицаи.

Елитите на ЕС създадоха карикатурна версия на Унгария на Орбан, за да оправдаят своята „будна“ кръстоносна кампания. Заявявайки нуждата от още по-голяма намеса в унгарските вътрешни работи заради Прайд, съпредседателката на групата на Зелените в Европейския парламент заяви: „Комисията трябва да действа, за да покаже, че унгарците имат същите основни права, както всички останали граждани на ЕС.“ Те използват абстрактния, юридически език на „основните права“, за да подкопаят реалното демократично право, което стои в основата на всички останали — националното самоопределение.

Опасната посока на развитие е ясна. Докато напрежението около Будапеща Прайд ескалираше, еврокомисарят по конкуренцията заяви недвусмислено, че Брюксел няма да отстъпи в кампанията си да накара американските технокомпании да наложат още ограничения върху свободата на словото онлайн. „Няма да правим компромис със суверенитета“, каза тя.

Но единствените суверенни органи в Европейския съюз са държавите членки. Всяка приказка за „суверенитет на ЕС“ може да означава само едно: брюкселската бюрокрация да наложи своя върховен авторитет — не над Съединените щати, а над независимите национални държави в Европа и народите, които избират своите лидери.

Затова, независимо какво мислите за „неотменимото право“ на Грета Тунберг да се подиграва със свободата в Будапеща, всички трябва да се гордеем с националния суверенитет и с готовността на Унгария да го защитава. Те се борят за бъдещето не само на унгарските деца, но и на свободна Европа.

Автор: Мик Хюм

Мик Хюм е главен редактор на europeanconservative.com. Той е британски журналист, редактор и автор. В наши дни пише също за Spiked, The Daily Mail и The Sun. Хюм е автор, наред с други, на Revolting! How the Establishment are Undermining Democracy and What They’re Afraid Of (2017) и Trigger Warning: is the Fear of Being Offensive Killing Free Speech? (2016), и двете издадени от Harper Collins. Хюм е основател и първи редактор на списание Living Marxism (вече несъществуващо) от 1988 г., както и основател и първи редактор на spiked-online.com от 2001 г. Бил е колумнист на The Times (Лондон) в продължение на 10 години. Работил е в комуникационния екип на партията Brexit на Найджъл Фараж (2019) и на Reform UK по време на общите избори през 2024 г. В момента е гост-изследовател във Mathias Corvinus Collegium (MCC) в Будапеща.

Източник: “The European Conservative”