Голямата и цинична изцепка на Тошко Йорданов обаче се корени в един съвсем реален и гигантски проблем - демографският

Голямата и цинична  изцепка на Тошко Йорданов обаче се коренни в един съвсем реален и гигантски проблем - демографският. Демографският проблем е преди всичко проблем на пазара на недвижимите имоти и на централизацията на икономиката. Абсолютно всичко друго е вторично - феминизми, аборти, желание на младите хора да се "наживеят и напътуват", корпоративни култури и т.н. Коренът на проблема е връзката между централизацията на икономиката и пазарът на недвижимо имущество.

Италианците и испанците са ми много близки на сърцето народи. И в двата народа семейството е свещенно и най-важното нещо. Южни и горещи народи, флиртуват, обичат живота, искат да правят любов и деца. Обичат голямата компания и общуването, което естествено ги предразполага към това да създават рано големи семейства. И въпреки това и двата народа са в жестока демографска дупка, която противоречи на тяхната прирорда, традиции и култура.

Причината е, че просто младите не могат да си намерят жилище и трябва да избират между това да живеят до 40 с родителите си или до 40 в една-единствена стая,в апартамент с много съквартиранти. Цената на наемите и на жилищата в големите градове е скочила до небесата в последните десетилетия - а именно в големите градове са всички икономически възможности. Особено в прекрасните Италия и Испания пазарът на недвижимо имущество е истински ад - американски и английски "експати" се местят да живеят там и се конкурират с местните, а транснационални компании (обикновено притежавани от Блекрок и други такива инвестиционни фондове, финансирани с трилионите на американската доларова печатница) изкупуват хиляди апартаменти в големите градове (предлагайки пари много над пазарните цени, защото разполагат с неограничени средства) - и после ги отдават за туристически наеми.

В Щатите демографията е по-добре именно защото там имат уникален модел на градоустройство - хората не живеят в градовете, а в къщи в предградията и от там пътуват за работа. Така и цените са по-нормални, а и в къщата има много повече пространство (неслучайно бедни хора, които живеят във къщи, правят повече деца от богати хора, които живеят в апартаменти).

Нямам идея как може да се реши този цивлизационен проблем, но ще трябват много сериозни и тежки регулации, за които едва ли ще се намери политическа воля и "муде" (както казват сърбите). На първо време със сигурност трябва недвижимите имоти трябва да спрат да се разглеждат като "пазарни активи" - като акциите на борсата. И големи инвестиционни фондове (финансирани с трилиони от американската печатница на долари) не трябва да имат право да купуват имоти. Вероятно и AirBnb ще трябва да се забрани и туризмът ще трябва да се ограничи по някакъв начин (тежки такси на лоу кост авиокомпаниите).

Но каквото и да се прави, остава проблемът с централизацията на икономиката. На комунистите много им се присмиваха и ги иронизираха за "софийското жителство" и за това, че са преразпределяли хората по различни краища на България да работят след като завършат. Помня как баща ми разказваше, че като е завършил инженерна специалност, са искали да го разпределят в Нови пазар (той е от Пиринска Македония) и цялото семейство се ужасило - "там Благой ще се ожени за някоя помакиня и няма да може да се прибира у дома, защото е толкова далеч" - и едвам е успял да се измъкне и да се уреди за София.

Обаче реално точно тази идея на комунистите е една от най-визионерските им. Десетилетия по-рано са успели да предвидят какво зло може да бъде централизацията и какви непоправими цивилизационни щети може да нанесе на едно общество. И основната причина България да има демографски растеж през по-голямата част от социализма въпреки тежката индустриализация и урбанизация (по принцип демографията е обратно пропорционална на индустриализацията и урбанизацията), е точно това, че икономиката ни е била равномерно разпределена и балансирана между различните региони.

В България и конкретно в София много скоро ще се сблъскаме с жесток проблем, свързан с недвижимите имоти. Много от поколението на "милениълите" получаваха летящ старт от родителите си чрез някое апартаментче, купено евтино от родителите им през смутните години на прехода, или някой имот в София, завещан от дядото и бабата, върху който е издигнат нов блок и семейството е получило в замяна няколко апартамента. От моите приятели в София май почти всички така се сдобиха рано със свое жилище без тежка ипотека.

Зумърите няма да имат такъв късмет. Вече няма да ги има имотите от дядо и баба, нито евтините апартаменти, закупени от мама и тате през 90-те. По мои груби сметки от софиянците от поколението на "милениълите" много голям процент имаше такъв положителен "хендикап" - да започнат професионалния си път със свое жилище. В повечето двойки поне единият от двамата има такова жилище - вероятно поне в едно 70% от случаите сред милениълите, родени в София. Този процент при зумърите ще спадне драстично и цялата ситуация много ще се влоши.

Силно песимистично съм настроен относно това дали се намерят политици с "муде", които да се опитат поне да се "сбият" с този заплашващ цивилизацията ни проблем. Просто като ги гледам какви са повечето "лидери" - меки, слаби, нерешителни, мислещи единствено за това как те самите да се уредят - не виждам как такива хора ще имат топки да се изправят срещу Блекрок и срещу цялата медийна и финансова мощ на империята. Такива като Наиб Букеле,  Орбан и Путин са "еднорози" - много рядки феномени.

Младите мъже в Европа следващите десетилетия ужасно много ще се радикализират. Не съм сигурен, че порното, забавленията и футболът, с които се опитват да ги анестезират, ще имат същия ефект в ограничаването на радикализацията им.

Мисля, че Европа в следващите десетилетия ще се превърне в Испания през 30-те години. Младите европейци ще са или яростни националисти (направо фашисти) или яростни комунисти (в съюз с мигрантските общности) - почти няма да има нерадикална "среда" в политическия спектър.