Созопол, Златна Рибка. Джулай Морнинг. Посрещам Джулай на това МОРЕ . Тук идваш за изгрева. За свободата. За новото начало.
Всяка година съм тук – посрещам изгрева с боси крака, море в очите и надежда в сърцето. Но тази година… не видях изгрев. Видях само мръсотия.
Целият плаж бе осеян с фасове, пластмаса, чаши, бутилки, дори стъкла. Имаше сцена, имаше събитие. Явно и много пиян „ентусиазъм“.
А после?Тотален срам.
Обадих се на 112. Попитах:
Това законно ли е? Някой ще бъде ли глобен? Отговорът: „Ще изпратим хора от общината да почистят.“
С нашите пари. Без никаква санкция.
Питах и един мъж, който минаваше покрай мен:
– „Извинете, това нормално ли е за вас?“
– „За Градина – да, нормално е.“
Това ме разтърси повече от самите боклуци.
Кога мръсотията стана част от „нормалното“?
Кога празниците се превърнаха в опустошение?
Джулай не е просто парти. Това е изгрев на съвестта. Но тази сутрин... съвест нямаше.
Златина Петкова
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.