А на нас, днешните българи, какво да честитя?
Честита Независимост..... на българите от началото на ХХ век, които си я извоюваха.
На Александър Малинов, на Иван Гешов, на княз/цар Фердинанд, на Андрей Ляпчев, на целокупния български народ в Княжество България и при Съединената Източна Румелия, заедно с поробена Македония!
Онази политическа класа, с всичките си грешки и кусури, видя историческия шанс и прозореца на възможност и се възползва от тях. Тя имаше и волята и смелостта да го направи.
Разбира се, тук не може да не благодарим и на руския цар Николай II и имперските власти в Петербург, които фактически поеха финансовата част от акта на българската Независимост - все пак Русия опрости османските задължения към себе си, за да се откаже Турция от финансови претенции към новопоявилото се Царство България.
А на нас, днешните българи, какво да честитя? Че политиците, които избирате пряко - чрез вот за ГЕРБ и ППДБ, или косвено - като берете гъби на изборите, съгласуват назначенията си в "посолствата"?
Или може би да честитя, че гоним православен свещеник като куче и престъпник, за да се харесаме на братята отвъд океана, макар че, както е известно в самите Съединени щати руското православие присъства и то силно. Но явно в България един свещеник от любимия на столичани храм, е проблем. А, сетих се!
Ще честитя, че си сменихме националния празник, нали? Или, че докато Полша, Унгария и Румъния отказват да пускат украинско зърно, подкрепяйки своето земеделие, ние ще го направим, за да подкрепим финансово режима на Зеленски, на когото Западът дори обръща гръб.... (е, сега ще кажете, че Денков в цялата си милост, решил проблема - ами не, не мисля).
Отвратително е, че днес политическото съсловие - защото то е именно съсловие - ще се изреди да ни говори за Независимостта, остатъците от която те осребряват подобно на Юда, продавайки суверенитета на България, за да учат децата им в Лондон и Виена, а те да водят любовниците в Испания или Мавриций.
Толкова за Независимостта - да е честита на българите от началото на ХХ век, които я поискаха, извоюваха и известно време дори я притежаваха (до 1919 година).
А на нас се пада или да я извоюваме отново и да бъдем международен субект ФАКТИЧЕСКИ, а не само де юре, или да сме свидетели в нашия живот как България изчезва.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.