Замък без крал. Училище без ученици. История за милиони, която и до днес не е напълно разказана

Внушителна сграда с кули и дворецов силует се издига вече близо две десетилетия край Варна. Построена за една цел, тя така и не изпълнява предназначението си, а около нея продължават да витаят повече въпроси, отколкото отговори.

Малцина знаят, че името на Ахмед Доган през годините неведнъж е било свързвано с мистериозния комплекс край варненското село Дръндар. Макар да е роден в добричкото село Пчеларово, една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през последните десетилетия прекарва част от детството си именно в Дръндар - място, което остава важна част от неговата биография и често присъства в публичните разкази за политическия му път.

Днес, сред хълмовете на селото се издига една от най-загадъчните постройки в България. Масивна сграда с кули, просторни тераси и архитектура, напомняща едновременно замък, дворец и луксозен комплекс. Отдалеч изглежда като място, в което всеки момент трябва да пристигнат гости. Само че това никога не се случва.

Според различни публикации през годините, първоначалната идея е била там да бъде изграден детски образователен и културен център. Именно това прави историята още по-любопитна. В началото на 2000-те години Дръндар е малко населено място с ограничен брой жители и сравнително малко деца. Според официалното преброяване тогава, населението е около 220 души. Логичният въпрос, който мнозина задават и до днес, е защо точно там е избрана подобна мащабна инвестиция.

Темата отново беше припомнена и в телевизионен репортаж на Нова телевизия, излъчен през миналата година. В него бяха показани документи от публични регистри, според които Ахмед Доган е бил свързан с имота, преди той впоследствие да бъде прехвърлен на дружеството “Хермес”, което също е негово. Именно тези документи отново разпалиха обществения интерес към произхода на проекта и неговата реална цел.

През годините около комплекса се появяват различни версии. Едни твърдят, че е трябвало да бъде елитен образователен център. Други говорят за частна резиденция. Трети виждат в него символ на епоха, в която политическо влияние, бизнес интереси и публични средства често се преплитаха по начин, който трудно можеше да бъде проследен от обществото.

Не е случайно, че в публичното пространство се появява и прозвището "Доганленд“ - име, използвано от политическия лидер Христо Иванов, което впоследствие бързо се разпространява в медиите и социалните мрежи.

Днес обаче фактите са по-прости от легендите. Комплексът стои пуст. Годините оставят следи по фасадите, а мястото все повече прилича на декор от филм, отколкото на проект с бъдеще. Огромна инвестиция, погълнала милиони левове, така и не успява да изпълни предназначението, за което е била създадена.

Именно това превръща замъка край Дръндар в една от най-големите архитектурни загадки на прехода. Внушителен символ на амбиции, власт и много въпроси, на които и до днес няма еднозначни отговори.