ВЪЗВРЪЩАНЕ НА НОРМАЛНОСТТА

Има знаци, за които може да ми се подигравате, но аз ще ви ги прочета. В културно отношение у нас се връща нормалността. И знакът за това събитие е Азис.

Нашето племе не помни какво са му пяли на ушенце вчера. Но културният хамелеон Азис винаги е налучквал новия моден код на обществото. А и на обществата ни, защото ние живеем в конгломерат.

Знакът е клип на Азис с не много познатата певица Лидия. “Лудница” е чалга песен, която ще е летният и лесният хит това лято, но трябва да отбележите промяната на естетиката на културния хамелеон.

Сензационно Азис се целува страстно с… жена. Или е остарял, или нещата за либерализма и прекалената сексуална революция не се развиват добре.

Клипът е изпълнен с насилие, текстът е битов и истеричен, но пък отразява действителността на повечето млади хора. В него се възпява преспиването във “всички” РПУ (!) даже. Животът е ситуиран в пънк рок клуб, тоалетна, неон и явно рекламира водка. Всичко това прави Азис. Хамелеон е слаба дума за него, но “културен” е точното прилагателно.
Перата в задника на младия Азис вече никой не помни, неговите любови с провокативен оттенък са в миналото, жалко, че няма книга за тях. Най-важното е, че задникът на певеца вече не стърчи над паметника Левски. Ако не знаете за какво говоря - малки сте за мене:))

Обичам Азис, защото е честен и прицелен в актуалното, без да е конформист. Днес нашият брат, този гениален циганин и свободолюбив гей, ни връща в нормалността. Момиче, бар, водка, пънк-рок, свади и тежестта на живота. Лично аз мога вече спокойно да му простя чалгата  дотук. Защото клипът предрича нова епоха. 
Да, точно такава, каквато ни се иска - момиче, бар, (забележете!) водка, свади и няма как - животът винаги е тежък. Особено лекият живот, чийто тотем е Азис.

Е, да - Азис пак е чалга, но има надежда за него. Може би е разбрал, че рокендролът лекуваше живота, а чалгата го разболя. Но този спор е мъртъв.

Просто ми е писнало от политика, разбирате. 

Но пак се връщам там, вече по-елегантно - заради лудницата на Азис, която този път ние припознаваме като наша - сиреч малко по-нормална.