В България открай време тачим чуждите шпиони

Здравите сили в София (жълтопаветници+) призовават публично и императивно за отпор на Мордор по повод обявяването на Христо Грозев за международно издирване.
Христо Грозев, когато се е съгласявал да работи за МИ6, трябва да е бил наясно с какво се захваща и какви са евентуалните последици - в тоя занаят няма само благинки, има го и от другото, понякога. 
Но в България открай време тачим чуждите шпиони - ето, на ГеМеДимитров (бритите разсекретиха документи, че ГеМе-то е бил техен шпионин), кръстихме булевард в София. Булевард в София кръстихме и на генерал Заимов, който се е клел за вярност пред българското знаме, но е работил за съветското ГРУ. Има и много други подобни примери.
А своите си, български шпиони, предаваме без никакви угризения. Примери - бол. Веднага след влизането на българска територия на Украински Трети фронт, по нареждане на съветските другари, предаваме на другаря Тито агентите на българското военно разузнаване в Македония, и другарят Тито ги разстрелва за една нощ. А по нареждане на американските съюзници, Станишев създаде Закона за досиетата, с който приравни българските шпиони с доносниците, и ги "освети", макар при постъпването си в българските разузнавания на новобранците-разузнавачи да им бе втълпявано, че те не трябва да се разкриват къде и какво работят - нито на жените си, нито на децата си, нито на родителите си, въобще на никой -  а българската държава, от своя страна, няма да ги разкрива пред публика какво и къде работят.
Та, Грозев да не се безпокои, бъдещата слава, под използване на името му за някой централен булевард, му е в кърпа вързана, а сегашните "изхвърляния" са само опити на разни позабравени политици да се отъркат в "славата" му и да се появят във вестниците и в информациите до "Центъра" на чуждите посолства в България...