Тръмп отново не сложи край на демокрацията

Хистерията „Без крале“ около военния парад беше толкова преувеличена, колкото и анти-Тръмп истериите от предишни години.

Умишлено изчаках да напиша нещо чак сега, защото нищо от това не се случи. Нито една от апокалиптичните прогнози не се сбъдна дори и малко. Имаше протести, имаше парад, и в понеделник сутринта всички се върнахме на работа или на училище. Паниката бе просто резултат от неестественото желание на левицата да раздува всичко, което Тръмп прави, до края на републиката, за да си набавят ендорфинова доза. Най-добре го показва изминалото време.

В Хавай много от плакатите на анти-Тръмп протеста „Без крале“ гласяха „Един крал, не диктатор“. Това е, защото тук крайната левица все още протестира срещу свалянето на обичаната хавайска монархия от САЩ в края на XIX век. Те искат крал – просто не Тръмп. Това беше основната тема: може би трябва да направим нещо по въпроса с имиграцията, но не по Тръмповия начин. Но освен ако Тръмп не е напуснал поста между момента, в който пиша това, и момента, в който го четете след около десет дни, виждате колко ефективни се оказаха всички онези лозунги. Същото важи за коментарите в мейнстрийм медиите относно протестите и злия им двойник – военния парад във Вашингтон, окръг Колумбия.

Очакваше се това да е голям уикенд – този за деня „Без крале“. Сенатор Алекс Падиля (демократ от Калифорния) тъкмо беше извлечен насила от пресконференцията на секретарката по вътрешна сигурност Кристи Ноем; това беше наречено „червена линия за демокрацията“. ICE и морската пехота бяха по улиците на Лос Анджелис и всички знаеха, че следващата стъпка е на косъм разстояние: военно положение, Закон за въстанието, суспендиране на хабеас корпус – всичко това.

Но кулминацията беше военният парад във Вашингтон, на рождения ден на Тръмп и, оказа се, на годишнината от сватбата на Дж. Д. Ванс (което никой не бе отбелязал в конспиративното бинго). Това беше обявено за края на самата демокрация в Америка. Коментаторите твърдяха, че танковете ще заемат позиции около Белия дом след парада, за да наложат преврат, оставяйки Тръмп като единствен диктатор. Парадът бил примамка преди, отново, военно положение и поне знак за все по-политизираната ни армия: коронясването на Тръмп като авторитарен лидер, като Путин и Ким Чен Ун и, разбира се, Адолф Хитлер.

Назад към протестите „Без крале“. Тълпата, която видях, се държеше прилично, а полицаите наоколо изглеждаха отегчени. Интересен обрат спрямо предишни протести беше подмяната на прокей лозунги с протрaнсджендър лозунги, с допълнителни ивици към дъговите знамена. Хомосексуалността е вече демоде (да не говорим за BLM) – просто онази новобрачна двойка от съседната улица – и въпреки опитите на организаторите на месеца на гордостта да разпалят анти-Тръмп настроения, никой не изглеждаше заинтересован. Същото с абортите; когато Роу падна, ни казаха, че ще се случат ужасяващи неща, но изглежда мащабът им бе напълно погрешно преценен и това вече е вчерашна протестна тема.

Сега мемето е нещо около трансджендър хората, явно съсредоточено върху единственото реално нещо, което Тръмп им е сторил – да ги отстрани от армията. По ентусиазма на тълпата човек би си помислил, че това е засегнало десетки хиляди. В действителност броят на транс военнослужещите е много по-малък от оценките на активистите, които стигаха до 14 000 души. Министерството на отбраната посочи, че всъщност 4240 военнослужещи, или едва около 0,2% от униформените, имат диагноза „джендърна дисфория“. Някои от тях може дори да не харесват армията и да са доволни, че напускат по-рано. Никой в тълпата не изглеждаше да се интересува, защото Тръмп бе сторил нещо лошо, и следователно демокрацията беше застрашена. Повече от един човек ме предупреди, че след като Тръмп приключи с транс хората, може да дойде и за мен. Всички знаеха онова стихотворение.

Слънцето беше много силно в деня на протеста и всичко приключи по-рано.

Военният парад беше пълен провал, защото демокрацията оцеля. Нито един телевизионен коментатор, когото чух, не спомена, че вдъхновението за парада беше посещението на Тръмп на парада за Деня на Бастилията във Франция – демокрация, която също се гордее с военното си минало. Вместо това сравненията бяха само с Русия, Китай, Северна Корея и, разбира се, нацистите. Проблемът е, че не проведохме нацистки парад. Нашите войници, вместо да отдават почит на лидера, се усмихваха за камерите, махаха на деца от върха на танкове и си вървяха в строй, макар и леко не в крак. Те са нашите синове и братя, не щурмоваци. Ако изобщо, парадът беше скучен; камерите уловиха държавния секретар Марко Рубио да се прозява, Мелания – да заспива в един момент, а Тръмп изглеждаше по-уморен, отколкото диктаторски.

След това танковете се прибраха откъдето бяха дошли, с хабеас корпуса непокътнат. Цялото събитие изглеждаше като супер-версия на онова, което бихте видели на 4 юли в много градове, макар и без местната гимназиална духова музика и кмета, махащ от открит автомобил. Пътищата във Вашингтон дори изглеждаха, че са оцелели в прилично състояние; мейнстрийм медиите, отчаяни да намерят какво да критикуват, седмици наред предупреждаваха, че бронирани превозни средства ще разкъсат асфалта и ще оставят на данъкоплатците огромна сметка за ремонт.

Именно това е смисълът на този закъснял коментар за протестите и парада. Нищо от това, което мейнстрийм медиите ви казаха, че ще се случи, не се случи. Дори близо не беше. Просто трябваше малко време, за да се види ясно, че предсказанията за края на света, направени от тях, в ретроспекция се оказаха погрешни. Същото както по време на Тръмп 1.0, когато постоянно ни предупреждаваха за Трета световна война, ни казваха, че Америка е стигнала своя момент на Райхстага, заливаха ни с послания за „Русиягейт“, „пикантното видео“ и прочее.

Сякаш беше вчера, когато „Ню Йорк Таймс“ написа, че целта на военния спектакъл е да „генерира кадри на танкове по улиците, в мащаби, по-характерни за страни, в които се извършва преврат“ и да „създаде визуални внушения, които подкрепят твърдението му, че публичното несъгласие представлява екзистенциална заплаха за нацията. Той очевидно иска и да накара американската публика да възприеме въоръжените сили в нова светлина... Като институция, служеща по волята на един лидер и неговите идеологически и политически цели.“ Разширявайки обхвата към ICE, вършеща работата си в Лос Анджелис, Таймс обясняваше, че Тръмп „наводнява екраните ни с образи, които ни приучват към нова реалност – на федерализирани щатски милиции, стоящи срещу цивилни протестиращи“.

Вечно нервният журналист на „Вашингтон Пост“ Джонатан Кейпхарт използва „неутралното“ PBS, за да всява страх относно коварния план зад действията на Тръмп в Лос Анджелис и Вашингтон:

„Мисля, че те създават политически конфликт, защото — интервюирах главния прокурор на Минесота Кийт Елисън преди годишнината от убийството на Джордж Флойд. И той [Елисън] сам повдигна слуха, че президентът ще помилва Дерек Шовин. А главният прокурор каза, че президентът може да го направи, за да отвлече вниманието от по-големите цели. И една от по-големите цели, която главният прокурор спомена, и която винаги е била в задната част на ума ми, е създаването на условия, които да позволят на президента да задейства Закона за въстанието. А когато президентът задейства този закон, му се дават всякакви правомощия – например спиране на избори и други неща... Това е една от причините, поради които съм толкова притеснен от това, което предстои утре [парадът].“

Тръмп не помилва убиеца на Флойд, Дерек Шовин, не задейства Закона за въстанието и не отмени никакви избори, както Кейпхарт обяви от национална платформа. Имаше просто парад. Дотук демократите и мейнстрийм медиите вече до голяма степен са преминали към нови истории и апокалиптични сценарии, които ще се окажат също толкова неверни и кухи. Четете ги сега така, както бихте ги чели след две седмици, и вижте колко глупаво звучи всичко това.

Автор: Питър ван Бюрен
Питър ван Бюрен е автор на книгите „Имахме добри намерения: Как помогнах да изгубим битката за сърцата и умовете на иракския народ“, „Войната на Хупър: Роман за Япония през Втората световна война“ и „Призраците на Том Джоуд: История за 99-те процента“.

Източник: “The American Conservative”