Как Европа би запълнила дупката оставена от Америка в НАТО

Най-вероятният заместител на САЩ би била група от Франция, Великобритания, Германия и Полша, но тя би била много по-уязвима от водения от Америка съюз.

Първия път, когато Доналд Тръмп беше президент, той едва не напусна НАТО; сега, когато е отново на власт, е по-непредсказуем от всякога.

Съюзниците, които се срещат тази седмица в Хага, вече се тревожат, че американският президент изоставя Украйна. Очаква се те да се споразумеят за масивно увеличение на разходите за отбрана, за да го успокоят и да гарантират, че той няма да остави и Европа сама срещу Русия.

Проблемът на Европа е, че няма очевидна страна или дори група от страни като Великобритания, Франция, Германия и Полша, които биха могли истински да компенсират намаленото американско участие. А европейските страни се сблъскват с огромни фискални, военни и политически предизвикателства.

„Предимството на американското лидерство беше, че то беше толкова надмощно, масивно и доброжелателно, че никой не можеше да го оспори: то внасяше ред на площадката, нямаше въпрос кой решава“, каза висш френски военен офицер.

В ситуация, в която Вашингтон не е движещата сила нито на НАТО, нито на европейската сигурност, „вече няма да има истински алфа мъжкар“, добави офицерът. „Никой друг не може да наложи превъзходството си със сила.“

POLITICO и WELT, сестринска публикация на POLITICO в групата Axel Springer, разговаряха с над дузина настоящи и бивши европейски и американски политици, военни и академици за това как би изглеждала НАТО и европейската сигурност с по-малка роля за Америка.

Макар всички да настояват, че САЩ едва ли реално ще се изтеглят от НАТО, има широко съгласие, че военният съюз ще трябва да се промени – и това би могло да тласне други страни да поемат повече лидерска роля.

Дотогава лидерите на съюзниците ще ходят на пръсти около Тръмп в Хага, за да си тръгне доволен.

„Вместо да се надяваме, че САЩ ще останат в Европа и ще потвърдят ангажимента си към взаимната отбрана – което може и да се случи – трябва да помислим как би функционирало всичко, ако по една или друга причина САЩ ги няма или не са там по начина, по който очаквахме“, предупреди бившият външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.

Промяната идва

Европейците разчитаха на САЩ десетилетия наред. Американските конвенционални и ядрени оръжия осигуряваха ключова сигурност в трансатлантически съюз, основан на общи военни, икономически, политически и културни връзки.

Всички тези връзки сега се разпадат, принуждавайки Европа да си зададе тежки въпроси.

Поведението на Тръмп – от обвързването на американските гаранции за сигурност с това колко пари харчи дадена страна за отбрана, до възхвалата на руския президент Владимир Путин, публичното унижаване на украинския лидер Володимир Зеленски и заплахите да нахлуе в Гренландия (територия на Дания) и да анексира Канада, която е член на НАТО – подкопава тази дългогодишна увереност.
Успоредно с това администрацията на САЩ провежда преглед дали част от американските войски, разположени в Европа, да бъдат преместени другаде, дори когато нарастват опасенията, че Путин може да нападне територия на НАТО в следващите пет години.

„Ако Москва реши да нападне страна от НАТО, ние наистина не знаем дали Тръмп ще влезе във война с Русия. Преди, при администрацията на Байдън, бяхме сигурни, че САЩ ще го направят. Разчитахме на възпиращия ефект; разчитахме, че Русия дори няма да опита“, каза Барбара Кунц, директор на програмата за европейска сигурност в Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Вашингтон настоява, че остава ангажиран с НАТО, но промяната идва.

Американският посланик в НАТО Матю Уитакър заяви, че САЩ ще започнат разговори с партньорите за намаляване на войските си след срещата на върха на НАТО. Той също така каза, че САЩ са ангажирани със член 5 от договора за обща отбрана – стига съюзниците да наливат достатъчно пари в своите армии.

Прикриване на страха

В много европейски столици има нежелание да се приеме идеята, че САЩ може да не са надежден съюзник.

„Темата е неудобна за мнозина“, каза Ландсбергис. „Аз съм донякъде привилегирован да мога да говоря за това, защото съм по-свободен сега, отколкото когато бях министър. Мнозина смятат, че ако започнеш да говориш за това, отслабваш НАТО.“
Колкото по-близо до Русия, толкова по-силно е настояването, че Америка и нейните войници, танкове, изтребители, ракети, логистика и ядрени оръжия няма да си тръгнат.

„Мога да потвърдя, че американците изпълняват задълженията си в рамките на НАТО. Нашият обмен и сътрудничество са много добри“, каза Павел Залевски, заместник-министър на отбраната на Полша. „Реториката на Тръмп цели да убеди европейците да инвестират повече в отбраната на собствения си континент. Това работи и ние сме доволни в Полша.“

Много европейци също се надяват, че Тръмп ще отмине и трансатлантическите отношения ще се върнат към познатия модел от последните десетилетия.

„Има разногласия сред европейците относно мащаба и продължителността на проблема“, каза Кунц от SIPRI. „Все още има такива, които смятат, че няма смисъл веднага да се мисли за план Б, защото или ще се върнем към нормалността през 2028 г. с добър човек в Белия дом, или ще се споразумеем с Тръмп.“

Има много причини столиците да не желаят да обмислят бъдеще с по-малко американско участие в европейската сигурност. Дори самото публично обсъждане може да излъчи сигнал на слабост към Путин, твърдят служители.

Една от причините е колко трудно е да се замени американското военно оборудване и подкрепа. Проучване на Международния институт за стратегически изследвания, публикувано миналия месец, показа, че разходите за пълноценна замяна на американските оръжия и 128 000 войници ще възлязат на около 1 трилион долара за 25 години. Най-належащите зависимости са от ключови средства: сателити, възможности за удари в дълбочина, дозареждане във въздуха и тактически транспорт.
„Целта ни не е да заменим САЩ в НАТО, а да ги допълним с повече европейски способности. Някои способности на САЩ, като достоверното ядрено възпиране, няма как да бъдат осигурени от европейците в близките години“, каза Норберт Рьотген, депутат от Християндемократическата партия в Германия и убеден трансатлантик.

Другата причина да се избягва темата е страхът от самосбъдващо се пророчество: ако Европа поеме по-голямата част от тежестта по защитата на континента, това би могло да бъде и претекст САЩ да намалят още повече участието си в НАТО – нещо, което повечето европейци не искат.

Що се отнася до „възможността САЩ да напуснат Европа, не бива да правим нищо от наша страна, което да ускори това развитие“, каза бившият германски външен министър Йошка Фишер.

Освен страните на фронтовата линия като Полша и Литва, Великобритания също е особено строга в отхвърлянето на всякакви намеци за разминаване между нейните стратегически интереси и тези на САЩ.

Публично и насаме британските министри и служители твърдят, че САЩ остават напълно ангажирани с НАТО, докато същевременно признават нуждата европейските страни да поемат повече отговорност за собствената си отбрана. Един британски депутат с опит в отбраната говори за нуждата да се действа спрямо Америка „внимателно“.

Но няколко бивши и настоящи европейски официални лица предупредиха, че европейците трябва да работят по всякакви възможни сценарии.

„Трябва да се подготвяме, мислейки по два пътя: единият със САЩ, другият само с Европа“, каза Фишер.

Европейска коалиция

Повечето обсъждания за бъдещето на НАТО признават, че заместването на Америка трябва да бъде колективно усилие.

Ранен пример за поемане на роля при оттегляща се Америка е Групата за контакт по отбрана на Украйна – неформално сдружение, основано от САЩ за координиране на военна помощ за Киев. Вашингтон се оттегли от ръководната роля при Тръмп и сега групата се ръководи от тандем между Германия и Великобритания.

Друг пример е т.нар. коалиция на желаещите, водена от Лондон и Париж, която да предостави гаранции за сигурност на Украйна в случай на примирие.

Това показва, че никоя европейска страна сама не може да претендира за лидерство в европейската сигурност така, както САЩ след началото на войната.

„Франция, Великобритания, Германия, Полша – това ще са решаващите фактори“, каза Фишер, повтаряйки казаното от повечето събеседници на POLITICO и WELT. „По-малките балтийски и скандинавски държави също ще имат важен глас“, добави той.

За да се компенсира по-малкото американско лидерство, „обикновено сме в коалиционен сценарий“, според Жан-Луи Тиерио, депутат и бивш заместник-министър на отбраната на Франция.

Но е важно да се излезе извън Ваймарския триъгълник на Германия, Франция и Полша и да се включи и Великобритания, каза той. „Проблемът с триадите е, че винаги завършват с двама срещу един.“

Всяка от четирите нации би допринесла с активи, обясни депутатът: Париж и Лондон са ядрени сили, Берлин е икономически гигант, а Варшава има остро разбиране за руската заплаха, както и най-голямата армия в Европа (след Турция) и най-високия военен бюджет като процент от БВП в НАТО.

Но всяка страна може да бъде и слабо звено.

Не е ясно дали Франция и Великобритания – двете страни, показали най-голяма готовност да поемат лидерска роля – имат средствата да харчат за отбрана.

Финансите на Франция са в тежко състояние, а президентът Еманюел Макрон все още не е обяснил как страната му ще увеличи военните разходи. Освен това, пълноценният ангажимент на Франция към НАТО е сравнително скорошен, а доверието с фронтовите държави още се изгражда.

Британският премиер Киър Стармър е под подобен бюджетен натиск, а също така се сблъсква с проблем на доверие. „Винаги сме се ангажирали силно с НАТО, но не го изпълняваме реално“, каза Ед Арнолд, старши сътрудник в Кралския институт за обединени служби, като посочи обещаното ново сухопътно подразделение за 2025 г., отложено за 2030 г.

По традиция проамериканската Полша може да бъде мост към администрацията на Тръмп – но неотдавнашната победа на подкрепения от партия „Право и справедливост“ Карол Навроцки на президентските избори отслаби премиера Доналд Туск. Неговото правителство вероятно ще е в постоянна криза до парламентарните избори през 2027 г. – а вътрешнополитическата парализа вероятно ще намали тежестта му в международен план.

Полша също буди тревоги с бързо нарастващия си дефицит, дължащ се на увеличени военни разходи.

Що се отнася до Германия, има съмнения относно политическата воля на канцлера Фридрих Мерц да поеме лидерска роля, въпреки гръмките му изявления в предизборната кампания за необходимостта от повече автономия от САЩ.

Вместо да определя дневния ред, Берлин остава зависим от инициативите на други – особено Лондон и Париж, каза Карло Масала, професор във Военния университет в Мюнхен. „Ако Германия иска да води, не може просто да следва френско-британски планове. Трябва да седне на масата със свои собствени.“

Популистката заплаха

Завръщането на Тръмп в Белия дом показва, че съюзите, дори ако са закрепени с договори, могат да бъдат преобърнати от едни избори.

Този риск важи и за Европа.

Великобритания и Германия са в началото на изборните си цикли – но националистически и крайно десни партии, които може да подкопаят европейското сътрудничество в отбраната и не споделят същата оценка на руската заплаха като съюзниците от НАТО, набират сила и в двете страни, както и във Франция, която ще има съдбоносни президентски избори след по-малко от две години.

„Това, което може да работи днес с Макрон, Стармър и Мерц, може утре да не работи с Марин Льо Пен, Найджъл Фараж и Алис Вайдел“, каза цитираният по-рано френски военен. „Как е възможно да се изгради нещо със страни, които утре може да се превърнат в пълната противоположност на това, което са днес?“

Гезине Вебер, изследовател в Германския фонд „Маршал“, каза: „Всички са съгласни, че това сега е прозорец на възможности [за сътрудничество], но вътрешнополитическата траектория в двете ядрени сили кара останалите европейци да се чудят за тяхната бъдеща надеждност.“

Но това не трябва да спира сегашните европейски лидери да работят заедно, добави тя.

„От решаващо значение за европейците е да не изпадат в парализа, защото се страхуват, че бъдещите правителства на Франция или Великобритания ще бъдат по-малко ангажирани с отбранителните съюзи. Важно е да не извършат самоубийство от страх от смърт.“

Източник: “POLITICO”