Повече никакви експерименти с деца

Проучването на NHS относно блокерите на пубертета застрашава да нанесе необратими вреди на уязвими младежи.

В по-разумни времена никой нямаше да има нужда да го изрича: пубертетът не е проблем. Не е патология. Не е нещо, което трябва да бъде спряно, отложено или „поставено на пауза“. Това е нормална, необходима част от израстването. Но днес, в един обърнат с главата надолу свят, в който истината трябва да стъпва на пръсти около идеологията, дори най-основните биологични факти се нуждаят от защита.

Затова Genspect, организацията, която основах, стартира „Меморандум за разбирателство относно ролята на пубертета в развитието на подрастващите“. По принцип той трябваше да е излишен. Но не е. Днес живеем в свят, в който Върховният съд на Обединеното кралство трябва да уточнява, че мъжете не са жени, в който финансирани от държавата проучвания предлагат предписването на силни медикаменти за отлагане на пубертета при объркани деца, и в който медицинските власти са делегирали моралния си компас на активистки групи.

Този меморандум е черта в пясъка: пубертетът не е по избор, а децата заслужават правото да пораснат – без медикаменти и без манипулации. Genspect създаде платформа – ProtectingPuberty.com. Групи като Sex Matters, CanSG, Transgender Trend, LGB Alliance и Thoughtful Therapists – заедно с много други добре информирани организации – вече са подписали меморандума. Заедно се противопоставяме на вълната от институционален страх и идеологически захват. По целия свят организации изтеглят значката за съответствие с меморандума и се присъединяват към тази публична защита на една основна, здравомислеща истина, която никога не е трябвало да бъде поставяна под въпрос.

Това не е някакво маргинално безпокойство. Миналата година разтърсващите заключения на прегледа на Кас доведоха до закриването на компрометираната клиника по джендър медицина „Тависток“ и до забрана на блокерите на пубертета. И въпреки всичко това, NHS сега отпуска 10 милиона паунда за проучване, което отново ще прилага блокери на пубертета при деца с джендър дистрес.

Да, дори след всичко, което вече научихме, медицинският естаблишмънт все още флиртува с идеята, че можем химически да „замразим“ децата във времето, без това да има последствия. На практика здравният министър Уес Стрийтинг забрани блокерите с едната ръка и ги върна с другата – представяйки същия провален експеримент като „научно изследване“.

Изтъкнати клиницисти като Дейвид Бел, Маркъс и Сюзън Евънс, Аз Хаким, Стивън Ливайн и други също са подписали придружаващото „Изявление за безпокойство“ срещу предложеното проучване на NHS с блокери на пубертета. Но къде е общественият гняв?

Нека бъдем ясни: пубертетът не е просто окосмяване и хормони. Това е дълбока метаморфоза – физическа, когнитивна, емоционална. Това е процесът, който прави от децата възрастни. Ако го отнемем, оставаме с нещо зловещо: деца, задържани в сумрачно състояние, медицински стерилизирани и емоционално блокирани, без път обратно към нормалността.

И все пак, ни казват, че това било „прогрес“. Казват ни, че било „потвърждаващо“ да се блокира пубертетът на 12-годишно момиче, защото не харесва тялото си. Казват ни, че било състрадателно да се дрогира дете до застой, докато връстниците му растат, съзряват и изживяват първа любов, разбито сърце и бунт – целия хаос на порастването.

Това не е медицина. Това е експериментиране. Това е социално инженерство с ножове и спринцовки. Няма данни за дългосрочни резултати. Няма строги последващи изследвания. Само идеология в лабораторна престилка.

Чрез програмата Beyond Trans на Genspect ръководя седмични онлайн групи за подкрепа за детранзишънирали и други, които се справят с последиците от медицинския преход. Това, което чувам, често е опустошително: страх, съжаление и мъчителното усещане, че е премината точка, от която няма връщане назад.

Много от тях са претърпели сериозни операции – премахване на яйчници или тестиси – и сега живеят с необратимите последствия от решения, взети, когато са били твърде млади, за да ги разберат. Макар да са детранзишънирали психически, те са оставени в медицински вакуум. Някои се страхуват да започнат отново хормони, съответстващи на биологичния им пол. Защо? Защото няма пътна карта. Никой не знае какво следва – най-малко онези клиницисти, които са ги насочили по този път.

Трябва ли жена, която никога не е преминала през естествен пубертет, но сега съжалява за прехода си, да започне да вкарва синтетичен естроген в тяло, оформено изцяло от тестостерон? Какво се случва с женско тяло, което никога не е развило гърди, никога не е менструирало, претърпяло е хистеректомия и е било медицински маскулинизирано още от юношеството?

Какво се случва не само с тялото, но и с ума и метаболизма, когато най-фундаменталните етапи на човешкото развитие са били заобиколени в името на „потвърждението“? Тези експериментално изградени възрастни са достигнали зрелостта, без да са преминали през пубертета.

Това не е модел на здравеопазване. Това е дистопия. То тъпче етиката, доказателствата и здравия разум, напомняйки за най-мрачните глави от медицинската история, когато уязвими хора са били използвани като опитни мишки в експерименти, маскирани като „грижа“.

Мълчанието от страна на медицинската общност относно предстоящото проучване е оглушително. Твърде много клиницисти все още шикалкавят, държат се за надеждата, че блокерите „може да помогнат на някои деца“. Но доказателствата не го подкрепят, и ако не можете да кажете „не“ на вредни интервенции от страх от онлайн атаки, не трябва да работите в здравеопазването.

Аз самата бях едно от онези деца, които не отговарят на джендър нормите – момиче-момче и аутсайдер. За щастие, никой не се опита да ме „потвърждава“ с медикаменти. Позволено ми беше да премина през пубертета, да се развия сексуално и постепенно да израсна в себе си. Защо днешните деца не могат да получат същата свобода?

Оставете момичетата-момчета на мира. Нека женствените момчета размахват вълшебните си пръчки и намерят собствения си път. Нека децата бъдат странни и диви. Това е детството.

Пубертетът не е грешка, която трябва да се поправя. Той е мостът между това, което сме били, и това, което ставаме. Блокирането му не е пауза. То отклонява индивида по пътя на пожизнена медицинска зависимост.

Този меморандум не е за политика. Той е за принцип. И е време възрастните в стаята да спрат да увъртат. Трябва да го кажем ясно и категорично: никакви повече експерименти с деца.

Никакви повече преструвки, че спирането на пубертета е безвредна пауза. Никакви повече преструвки, че това е „доброта“. Пубертетът не подлежи на договаряне. Той не е въпрос на дебат. Това е най-естественият процес в света – и жизненоважен етап от развитието, който позволява на хората да станат пълноценни възрастни.

Автор: Стела О’Мали

Стела О’Мали е директор и основател на Genspect.

Източник: “Spiked”