Трилемата на Родрик

Трилемата на Родрик
28-08-2023г.
0
Гост-автор

За това е писано много, но не всеки го знае.  

Дани Родрик е брилянтен и противоречив турски икономист, потомък на сефарадско еврейско семейство и сега университетски професор в Съединените щати, първо в Принстън, а след това в Харвард.  Неговият е един от основните критични гласове срещу ускорена глобализация без правила.
Неслучайно в своята Интелигентна глобализация Родрик въвежда концепцията за трилемата на световната икономика: това е фактът, че е невъзможно едновременно да се преследват демокрация, национално самоопределение и икономическа глобализация.  

„Ако искаме да напреднем в глобализацията, трябва да се откажем или от националната държава, или от политическата демокрация – пише Родрик – Ако искаме да защитим и разширим демокрацията, ще трябва да избираме между националната държава и международната икономическа интеграция.  И ако искаме да запазим националната държава и самоопределението, ще трябва да избираме между засилване на демокрацията и засилване на глобализацията.

Всъщност, според Родрик, глобализацията е "разрушителна" по самата си природа и като такава тя създава победители и губещи. 

Всеки тип общество, но особено демократичните, може да толерира този процес на "творческо унищожение", само ако е в състояние да гарантира споделени ползи.  Парадоксът, отбелязва Родрик, е, че глобализацията работи за всички само ако всички играят по едни и същи правила, наложени от някаква форма на технократско глобално управление.  Но реалността е, че повечето страни не искат да се откажат от националния си суверенитет и възможността да управляват икономиката си в собствен интерес: Индия и Китай никога няма да го направят, нито Европейският съюз или САЩ, обяснява турският икономист.
Родрик цитира например случая с Аржентина, който според него „се сблъска с една от основните истини на глобалната икономика: несъвместимостта между демокрацията на национално ниво и процеса на глобализация в дълбочина.  Демократичната политика хвърли дълга сянка върху финансовите пазари, правейки невъзможно една нация да се интегрира дълбоко в световната икономика.  Англия беше научила този урок през 1931 г., когато беше принудена да се откаже от златния стандарт.
Кой е правилният път?  

"Нямам никакви съмнения: демокрацията и националната решителност трябва да надделеят над хиперглобализацията – обяснява Родрик.  Демокрациите имат право да защитават своите социални системи и когато това право е в конфликт с изискванията на глобалната икономика, последната трябва да отстъпи.  Възстановяването на властта на националните демокрации би осигурило по-солидна основа за световната икономика и в това се крие изключителният парадокс на глобализацията.  

Тънък слой от международни правила, които оставят достатъчно пространство за маневриране на националните правителства, е по-добра глобализация, система, която може да разреши злините на глобализацията, без да засяга нейните големи икономически ползи".  Нямаме нужда от крайна глобализация, обобщава той с лозунг, а от интелигентна глобализация.

Така че рецептата за интелигентна глобализация ще бъде връщане към националните държави? 

 Роза Ластра, професор по международно финансово и парично право в Лондонския университет "Куин Мери“, изобщо не е съгласна.  

„Според мен, дихотомията между международните пазари и националните закони може да бъде решена по-добре именно чрез интернационализацията на правилата и институциите, които управляват световните пазари – обяснява тя.  Отговорът е на повече международни и по-малко национални закони.  Така че обратен път на посочения от Родрик.  Прекомерното доверие в националните закони, придружено от слаби международни регулаторни стандарти, наистина беше една от причините за световната финансова криза, обяснява Ластра.  

Но кой може да управлява промяната? 

 "Международният валутен фонд, институция в сърцето на международната валутна и финансова система, е в най-добра позиция да се превърне в "глобален шериф“ на стабилността“, заключава ученият.
Който разбере трилемата, е разбрал всичко.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.