Търговската сделка на Тръмп унижи ЕС

Ето това било прочутата „търговска свръхсила“. След месеци твърда реторика, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви търговска сделка с Доналд Тръмп, която представлява нищо по-малко от пълна капитулация. Комисията прие 15-процентови базови мита върху повечето европейски стоки, договори се да закупи американски природен газ за 750 милиарда долара и да се сдобие с още милиарди долари американска военна техника. А какво получи „кралица Урсула“ в замяна? Нищо.

„ВДЛ“, както я наричат в брюкселските среди, отчаяно се опита да представи това като победа. Седейки притеснено до Тръмп в Шотландия миналия уикенд, тя рецитираше впечатляващи числа – като 800 милиона потребители в ЕС и САЩ взети заедно и търговия на стойност 1.7 трилиона долара – като нервна ученичка. Тръмп разсея всяка илюзия, приветствайки сделката като фантастична за американския автомобилен и земеделски сектор. Не беше нужно да казва нищо повече – беше очевидно за всички, че има само един победител.

В продължение на десетилетия дори критиците на ЕС признаваха, че въпреки икономическите и демократични дефицити, Брюксел притежава огромно влияние в търговията. ЕС поне умееше да защитава интересите си. Очевидно това вече не е така.

Когато дори безпомощното правителство на Кийр Стармър успя да договори по-добра сделка с Тръмп (митата върху повечето британски стоки са едва 10 процента), проблемите с ЕС стават болезнено ясни.

Дори най-ревностните евроентусиасти трудно намират положителен прочит. Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия, определи сделката като „овладяване на щетите“ и каза, че е по-добре от нищо. Ги Верхофстад, бивш белгийски премиер и обикновено най-пламенният почитател на ЕС, я нарече не само „лошо договорена“, но и „скандална“, „бедствие“ и „без нито една отстъпка от страна на САЩ“. Държавите членки – от Ирландия до Франция – също не крият разочарование. Но жестоката истина е, че тази сделка показва как Америка гледа на ЕС – като на стратегически слаб и политически кух субект.

Тръмп даде на ЕС жесток урок по държавничество. Съюзът отдавна разчита на съседите си за енергия. Отдавна недофинансира отбраната си. А сега задушава най-големите си индустрии с екологичен догматизъм. Това остави ЕС без реален коз в преговорите със САЩ.

Ангажиментът на Брюксел да харчи милиарди долари за американски газ и оръжие потвърждава, че – въпреки цялата неотдавнашна реторика – САЩ ще продължат да диктуват правилата. От военна гледна точка, сделката е особено унизителна. Само през март елитите в ЕС тържествено представиха грандиозния си план за превъоръжаване като път към стратегическа автономия. Скоро след това – по типичния за ЕС начин – бяха принудени да сменят името на плана от „Rearm Europe“ на „Readiness 2030“, защото някои държави сметнали първото за твърде заплашително. ЕС, осъзнал може би, че вече не може дори да се преструва на твърд, сякаш е решил, че военната подчиненост на САЩ е най-добрият му шанс.

Но именно икономиката – повече от всичко друго – обяснява едностранния характер на сделката. Високите енергийни разходи, строгата регулация и общата липса на динамика доведоха до рязко отклонение в икономическите съдби на САЩ и ЕС. Днес САЩ са приблизително два пъти по-богати на глава от населението от ЕС – въпреки че преди няколко десетилетия двете страни бяха относително равни. Америка и Китай водят в повечето нови технологии, докато ЕС се хвали с регулации за ИИ индустрия, която дори не съществува на европейска почва. Единственият отговор на ЕС е още повече централизация и бюрократизация – неща, които всъщност допринасят за икономическия му упадък.

Във всяка друга ситуация подобна жалка сделка би предизвикала тревога у губещата страна. Но за фон дер Лайен и нейните съратници това е просто още един работен ден. „Избегнахме най-лошото“, уверяват се те, без да направят нищо, за да се справят с разкритите структурни проблеми. Те все още смятат Тръмп за отклонение от нормалното, а не за сериозно предупреждение към тяхната недемократична, безотчетна политика. Но истината е, че победата на Тръмп е проява на същите масови обществени настроения, които действат и в Европа. Игнорирането му е на собствен риск.

Умишлено или не, именно по въпроса за демокрацията Тръмп нанесе най-сериозния удар. На съвместната пресконференция с фон дер Лайен, той открито се подигра с нейните приоритети: зелена енергия и миграция без граници – две политики, за които европейците никога не са гласували, но които Брюксел налага безпощадно. Всъщност, търговската катастрофа на ЕС е дълбоко свързана с нейната неимоверно непопулярна миграционна политика. И в двата случая проблемът е, че Европа се управлява от класа, която не се чувства представител на европейските, още по-малко на националните интереси. Упоритото преследване на отворени граници и радикална екологична политика са знаци за елит, напълно откъснат от обикновените европейци – и напълно неподготвен за новата глобална епоха, която Тръмп въвежда.

Докато политическата класа на Европа не бъде заменена от национални движения със силно чувство за собствения си интерес, подчинението, въплътено в тази търговска сделка със САЩ, ще бъде само началото на унижението ѝ.

Автор: Джейкъб Рейнолдс

Джейкъб Рейнолдс е ръководител на политическия отдел на MCC Brussels.

Източник: “SPIKED”