Това, което нямаме - образ

Нямаме образ и подобие. Ние смe уникални в неразпознаваемостта си в новата държава и на целия континент. За по-далеч не мечтаем. Няма визуална схема, в която могат да ни идентифи­цират. Няма конкретен архитектурен символ, s който можем да бъдем свързани - няма Айфел, няма Кремъл, няма Биг Бен или Колизеум. Няма изяснена културна среда, към която да бъдем причислени - освен тази на народите от Османската империя. Българин не означава нищо. Опитите с кисело мляко, рози или архитектурни паметници са ялови. Няма единнна стратегия и знание как да се продължи. Ако щете - няма национален идеал. В такава ситуация да се опитваш да възвеличаваш киселото си мляко е абсурдно и съвсем недостойно. Опитите на Възвeличаващите България като “символ без символ'¹ са опити за недос­тойни хонорари и импотентна реакция срещу Добре Подреде­ния Свят. Разединение се таи в средите на хората, които биха се спрели на един национален символ или още по-добре - биха го изградили. Тесногръдието, алчността, дребнавата патриархал­ност ни пречат да изградим своята Айфелова кула (примерно). Дори не мечтаем за своята Саграда Фамилия. Мечтаем за спо­рове около една наистина Айфелова кула, която за разлика от българо-вавилонската остава неразрушена и един ден - о, чудо, се превръща в образ и символ на всичко френско.

Патриарсите у нас са идиоти и никога няма да изберат сим­вол. Той трябва да дойде отдолу.

“С какво ни свързват?” е основен въпрос. Отговорът е: “С нищо”. Понякога със Стоичков. Понякога, на изток - с Лили Иванова. Това означава поне малко потенциал - поне да не убивахме гениите си по особено жесток начин. Ако пуснете един непредубеден човек с парашут в Германия - той ще познае веднага къде се намира. Ако го пуснете в Турция, Гърция, в Холандия, Русия - навсякъде гатанката “къде се намираш” ще бъде решена с известна лекота. А сега у нас - пуснете с парашут непредубедения човек. Той няма да може да ви каже къде точно се намира. Ще се усети, че е на Балканите. Като шесто чувство и като усе­щане за заплаха при притъмняване. Унификацията на нищото започнала по турско време продължи успешно и постигна це­лите по времето на комунизма. Мързелът на символите в моята страна сам по себе си е символ, по който ни разпознават.

Чие подобие сме? - донякъде отговорът на този въпрос е почти горд. Ние сме ничие подобие. Леко приличаме на турците. Леко - на славяните. Още по-леко - на себе си. Нещо ни пре­чи да се самоидентифицираме, следователно - да бъдем иден­тифицирани. Не е само липсата на пътешествие. Има и друго - ние сме лоши и немодерни хора. Общите символи за нас са заплаха - ако бъдем разпознати, се страхуваме да не бъдем наказани. А ако се появи символ, то той бива сринат веднага със земята като неподходящ. Така растем - в държавата, известна с липсата на знаци. О, да - и пътни знаци.

Моята страна се нуждае от лалета, шансони, водка, The Queen, бяло и синьо, минарета, корида, мерцедес, Дракула, Магелан, папа, волво, фиорди, мафия или поне шоколад. Тези символи са по един от символите на обединения континент и неговите сегменти. Ние обаче в прочутата си срамливост не по­насяме дори и една налудничава идея, която да ни представля­ва. 'Защото, ако се замислите - всяка една нация е представена от наистина налудничава и оспорвана идея, особено ако я свър­жем с конкретиката на местните традиции и история. Шоколад в Швейцария! Кой им разреши?!

Разреши им го Упорството и Свободата. Те имат Упорство и Свобода, които им носят символи, дивиденти, значимост, ясна разпознаваемост като горящи знамена, които човек не може да не забележи. И може да завижда.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}