Надали у българските корпоративни медии ще чуете тези неща, но днешните изявления на руския президент Путин пред ръководството на външно министерство на РФ крият зад себе си няколко важни послания:
- "Егоизмът и арогантността на Запада доведе до изключително опасна ситуация, доближихме се до точката, от която няма връщане, стратегическата стабилност в света беше подкопана от Вашингтон".
- "Нито една страна в света не е застрахована от присъединяване към списъка на държавите, попаднали под атака на НАТО".
- "Ако Европа иска да остане един от центровете на света, трябва да е в добри отношения с Руската федерация, Москва е готова за това".
- "Дойде време да обсъдим гаранции за колективна сигурност в Евразия и да ограничим присъствието на извънрегионални военни сили".
- "Украинските войски трябва да бъдат изтеглени от Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област, Киев трябва да заяви, че няма намерение да влиза в НАТО. Руската федерация е готова да гарантира безопасното изтегляне на украинските части и формирования от Донбас".
Това, уважаеми сънародници, е ни повече, ни по-малко, предложение за мир от страна на Русия, но не към изгубилия субектност и суверенитет Киев, а към Запада и най-вече САЩ.
Предложение, което е направено от позицията на силата, която Руската федерация обладава, бидейки четвърта икономика в света, ядрена суперсила, и притежавайки почти 2 милиона души под пагон, огромна част от които вече имат реален опит в най-тежката война след Втората световна. Териториалната част от предложението на Путин е най-малкото - за руснаците вече не може да има никакъв компромис по отношение на принадлежността на Херсонска, Донецка, Луганска и Запорожки области, да не говорим за Крим. При това в пълната им административна цялост (т.е. и с тези райони от тях, които все още се контролират от Въоръжените сили на Украйна).
По-важното обаче, е вече съвсем открито изразената идея на Путин, че в Евразия трябва да се създаде нова система на сигурност, която да признава интересите в сферата на националната сигурност на всички азиатски и европейски държави, без участието на отвъдморски фактори. Т.е. без САЩ. Ни повече, ни по-малко, това е не особено прикрита и любезна покана, Вашингтон да напусне Европа и Азия, където има разположени стотици американски военни бази. Подразбира се, че подобна идея изключва и съществуването на военни съюзи като НАТО, които са насочени срещу една или повече от главните държави на Евразия.
Руският президент е добър ученик на старите руски и британски геополитически теоретици - от Вандам и Цимбурски, до сър Маккиндер, Бжежински и Кисинджър. Той осъзнава, че основната цел на англосаксите е да не позволят никога в Евразия да има голям и добре интегриран политико-икономически блок, който би могъл да заплаши хегемонията им. Ето няколко примера, които нагледно демонстрират неотклонните англосаксонски стремежи:
- Още по време на Войната за Испанското наследство, Англия се съюзява с Австрия, Холандия, Прусия, Савоя и Португалия, за да не допусне Испания и Франция да бъдат под властта на една династия.
- През Седемгодишната война, Англия се съюзява с малки страни като Прусия, Португалия и Хановер, за да противодейства на големите континентални сили като Франция, Австрия, Русия (до 1762) и Испания.
- При Наполеоновите войни именно англичаните, използвайки кръвта на стотици хиляди европейци, се опитват да задушат Франция, формирайки коалициите си с Австрия, Прусия и Русия.
- Когато Русия се засилва през 19 век и има реален шанс да прогони османците от Балканите и не само, Англия формира коалиция с Франция и Турция, започвайки Кримската война.
- Първата световна война Англия използва Русия и Франция, за да противодейства на набралата сила Германия и нейните съюзници Австро-Унгария, Турция и България, които фактически формират един голям централноевропейски и югоизточноевропейски блок, а също Берлин представлява и заплаха за английското морско господство.
- Има сериозни податки, че Англия най-малкото стимулира възхода на германските нацисти, за да противодействия, както на своя съюзник Франция, така и най-вече на индустриализиращата се и набираща сила Съветска Русия. В крайна сметка, когато Германия става толкова силна, че да постави под контрола си цяла Европа, "добрата, стара Англия", се съюзява със Съветска Русия и своите американски братовчеди, печелейки Втората световна война преди всичко, благодарение на 27 милиона съветски жертви.
Това са исторически уроци, които Владимир Путин очевидно добре е запомнил. Ето защо днес Русия, Китай, Иран и други техни съюзници, пристъпват към ускорена евразийска интеграция и се стараят всячески да избегнат опитите на САЩ и Великобритания, да разединят евразийския суперконтинент. И тук е смисълът на посланието на Путин към Европа - Старият континент може да бъде жизнеспособен и сигурен, само ако си взаимодейства с другите евразийски сили, изхождайки от своите естествени икономически, културни и политически връзки, а не ако стане придатък на САЩ и маша в техните ръце за прокси конфликти с Русия. Всичко това е сериозна и амбициозна заявка от страна на Кремъл, която предстои да бъде реализирана, за съжаление, не само с войната в Украйна, но вероятно и с поредица от други прокси конфликти между САЩ и Русия, които ни очакват. Освен, ако, разбира се, във Вашингтон не дойдат по-прагматични и миролюбиви хора на власт, които биха седнали на нова Ялтенска конференция, за да създадат нов, по-балансиран, по-справедлив и равнопоставен международен ред, признавайки интересите и на другите велики сили, а и на по-малките държави.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.