Технологии за тотален контрол

Иван Спиридонов:

Новите технологии позволяват създаването на истински високотехнологичен „всевиждащ и всечуващ биг брадър“, следящ и контролиращ всички, всичко, навсякъде и винаги.

Чудесен пример са информационните технологии. 

„Доброволно“ доставяната чрез приемането на „биквитки“ open data съдържа значителни обеми от информация, от която могат да се възползват както споменатите търговци, така и всякакъв вид разузнавателни служби и агенции, разполагащи с цели отдели за трупане на информация от интернет. 

Социалните мрежи са най-типичните участници в този процес. Според Джулиан Асандж от Wikileaks :
"Feicbuk"е най-ужасяващата шпионска машина, която някога е била изобретена. 
Не по-малко рязък е Асандж и за интернет гиганта Google:
Нейният бизнес модел е да набавя разузнавателни данни. Това носи на компанията 80 % от печалбите й. 
Люк Фери пише в „Трансхуманитарната революция“:
Google проявява интерес към всички форми на Big Data, включително свързаните с генетичното наследство на човечеството.

Известният бивш агент на ЦРУ Едуард Сноудън твърди в разкритията си, че камерите и микрофоните на преносимите компютри и смартфоните могат да бъдат използвани от хакери и специални служби (Сноудън визира Агенцията за национална сигурност на САЩ) дори когато устройствата са изключени. 
Според разкаялия се агент единствен начин да се предотврати подслушването и изобщо следенето, е да се махне батерията на телефона или компютъра. Едва ли е случайно, че още през 2015 г. големите производители започнаха да произвеждат телефони с несменяема батерия. Разбира се, мотивите бяха, че така се постига по-красив дизайн и по-добра влагоустойчивост. Към 2020 г. на огромния пазар за смартфони само няколко модела на Samsung, LG и Motorolla все още имат сменяеми батерии. Едва ли можем да обвиняваме Сноудън в разпространение на конспиративни теории. Той просто е имал достъп до секретна информация, която ни загатва в какъв свят може да живеем съвсем скоро. 
Отлична визия за близкото бъдеще ни дава британският филм „Анон“. Действието се развива в свят, в който лично пространство и анонимност не съществуват. Всички хора имат имплантирани комуникационни чипове и овластените служби могат винаги да гледат през очите на който и да е гражданин. Същото се отнася и за градовете, където камерите са буквално навсякъде и всичко това е свързано и контролирано от един команден център. 
В реалния свят системата също работи , но все пак се нуждае и от още компоненти. Един от тях е оптичният ирисов скенер, позволяващ автоматична идентификация на всеки в рамките на части от секундата.

Научен екип на Южния методистки университет (SMU), в сътрудничество с DARPA (центърът за нови технологии към Пентагона), демонстрира машината през 2010 г. В света отдавна работят ирисови скенери, но доскоро те представляваха просто идентификатори към охранителните системи за директно фиксиране на ретината. 

Екипът на професор Марк Кристънсън създаде визуални детектори, които могат да сканират ириса на окото от големи разстояния. Системата е наречена Smart iris и функционира върху движещи се обекти, при слаба осветеност, а също и при наличие на козирка, качулка или други пречки. Специален алгоритъм е способен да възстанови цялата форма на ириса, използвайки само видима част от него. 
Разпространяването на Smart iris вече е факт и дава възможност да се разпознае всеки човек, независимо къде се намира, подобно на вече повсеместните скенери, разпознаващи и записващи номера на автомобили. 
Подобна система вече съществува и нейното евентуално глобално „инсталиране“ не е теория на конспирацията, а чисто политически въпрос. 
Ако глобалният елит реши, само до няколко години всички ще живеем под тотален контрол.