Срещата на върха ЕС-Латинска Америка се проведе, но без Украйна

Срещата в Брюксел изглеждаше на европейците преди всичко като възможност за съживяване на бизнес и политическите контакти. За техните колеги от Латинска Америка и Краибския басейн, освен очевидните икономически интереси, срещата се превърна и във възможност да говорят, от която те се възползваха на 100%. 

Европейската преса единодушно нарича срещата на върха неуспешна, тъй като не са взети предвид интересите на Киев. Politico пише за пропуснатата възможност за "обединение", Reuters - за новата ера на многостранните отношения, засенчена от външнополитически дискусии. В действителност обаче говорим за променящ се свят и за ролята, която страните от Латинска Америка и Карибите си отреждат в него.

В навечерието на срещата експертите бяха предпазливи заради разногласията на страните във вижданията им за случващото се. Първата точка беше украинската криза. Позициите на повечето страни от региона по този въпрос бяха предварително известни. Те се състояха в трайно нежелание да следват геополитическия път на Брюксел и, напротив, имха интерес към икономически проекти. По време на форума тази стратегия под една или друга форма беше възпроизведена за пореден път.

Въпреки това европейците направиха церемониални опити да поставят украинския казус на дневен ред. Реакцията на тези инициативи обаче беше предвидима и недвусмислена. Според европейските медии Бразилия и Аржентина веднага са наложили вето на евентуално участие на Зеленски в срещата. 
Азиатската преса пък съобщи, че срещата на върха е можело да приключи без подписване на заключителния документ, тъй като до самия край страните не са постигнали съгласие относно формулировката за общата оценка на конфликта. В крайна сметка комюникето все пак излезе. Неговият 15-ти параграф изразява „дълбока загриженост от продължаващата война срещу Украйна“ и призовава за мирно уреждане чрез механизмите на ООН. Максимално неутралната формулировка - но дори тя се оказа неподходяща за президента на Никарагуа Даниел Ортега, който отказа да постави подписа си.

Най-категорична по този въпрос бе забележката на министър-председателя на Сейнт Винсент и Гренадини Ралф Гонсалвес (през 2023 г. страната председателства Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите). Той даде да се разбере, че Европа, с историческия си опит в отношенията със страните от Латинска Америка, не е в състояние да насърчава колективно осъждане на когото и да било. „Исторически сме имали много действия на големи сили срещу малки, бедни държави“, подчерта той.

Присъстващият на форума премиер на Унгария Виктор Орбан, за когото украинската криза е от много по-голямо значение, заяви: „Срещата на върха ЕС-Латинска Америка потвърди, че на повечето страни в света им е писнало от войната в Украйна. Днес отново призовахме за незабавно прекратяване на огъня и мирни преговори и този път към нас се присъединиха лидерите на Латинска Америка. Време е за мир!" — написа той на страницата си в социалната мрежа.

Южноамериканските лидери получиха отлична възможност да говорят по темата за геополитическите промени. Първо, това се отнася до темата за деколонизацията, популярна и насърчавана от страните от Глобалния юг.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел заяви, че Латинска Америка и Карибите вече не са заден двор на САЩ или европейски колонии. „Няма да се съгласим да бъдем третирани просто като доставчици на суровини. Ние сме независими и суверенни държави с обща визия за бъдещето, ние създаваме Общността на латиноамериканските и карибските държави като единно и представително тяло на нашето единство“, каза той.

Според кубинския лидер колониалното ограбване и капиталистическият грабеж са превърнали Европа в кредитор, а Латинска Америка и Карибите в длъжници. Страните изразиха загриженост и за постоянното желание да се замени придържането към Устава на ООН и международното право с така наречения международен ред, основан на правила, които не са били договорени, още по-малко подписани.
Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, малко след срещата на върха, лаконично отбеляза, че светът е започнал да се уморява от украинската криза, а чилийският президент Габриел Борич, който единствен се опита да придвижи „осъждането“ на Русия, беше порицан за неопитността си. Аржентинският лидер Алберто Фернандес на свой ред каза, че на срещата е имало много мнения по този въпрос, но темата за Украйна изобщо не е била основната.

Така, в най-добрите традиции на многополярността, латиноамериканците изместиха от дневния ред украинска тема, но в същото време проведоха успешни преговори по редица взаимноизгодни икономически въпроси. 

Тази среща беше посветена основно на икономиката. Украинският въпрос по дефиниция не може да бъде приоритет, подчертава и.д. Директорът на Института за Латинска Америка РАН Дмитрий Розентал.

"ЕС се опита да използва срещата на върха, за да прокара своите интереси на континента и да укрепи позициите си на фона на китайската експанзия. Вероятно зад кулисите са сключени някакви споразумения. Украинската криза не е въпрос на Латинска Америка и страните от региона се опитват да се дистанцират максимално от нея. Няма смисъл да говорим за някаква конкретна геополитическа ориентация на тези държави, особено ако говорим за обща позиция на ниво регионални интеграционни обединения“, отбеляза експертът.

Един от реализираните приоритети за Брюксел беше сключването на търговско споразумение с Чили, доставчик на една четвърт от световния литий. Освен това бяха подписани две споразумения за енергийно сътрудничество с Аржентина и Уругвай.

Бразилия и Германия след осемгодишно прекъсване се договориха на високо ниво да възобновят механизма на междуправителствените консултации. Списъкът с обсъжданите теми е изключително широк. Вярно е, че експертите подчертават, че Берлин проявява много по-голям интерес към тези отношения, стремейки се да намали зависимостта си от КНР.

Артьом Соколов, изследовател в Центъра за европейски изследвания в "Инсититута за изследване на межуднародните отношения" към Московския държавен университет по международни отношения, се съмнява в бързите външнополитически успехи на сегашното германско правителство. „Дори ако Германия по някакъв начин намери заместител на всички важни руски и китайски партньори, няма да е лесно германската икономика бързо да се насочи към нови страни и региони. Бюрокрацията, външнополитическата конюнктура, разногалсията в германското правителство, инфраструктурните ограничения и много други ще се намесят “, подчертава експертът.
Други експерти са доста оптимистично настроени за предстоящото подновяване на търговското споразумение между ЕС и страните от МЕРКОСУР (общото икономическо пространство на Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Венецуела, чието членство в момента е спряно). Промени обеща председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

Препъникамък досега беше обезлесяването на Амазонка. В миналото имаше доста остри коментари по тази тема от европейски политици. След идването на власт на екологично ориентирания Лула да Силва обаче процесът на съгласуване на документа се задвижва.
Вторият въпрос в дневния ред беше навлизането на бразилски стоки на европейските пазари и съответните ограничения на ЕС за защита на техните производители. Бразилия е един от най-големите производители на храни в света, като основните продукти са кафе, захар, соя и царевица. 
По въпросите на търговията латиноамериканците се изказаха много остро, давайки да се разбере, че новите отношения ще бъдат изградени при различни условия. „Асоциацията смята, че и двете страни имат полза от това. И когато само една от тях печели, това престава да бъде споразумение, а става по-скоро шега“, каза президентът на Аржентина Алберто Фернандес.

Бразилският президент беше още по-конкретен: „Ние не сме заинтересовани да подписваме споразумение, което ни обрича на вечната роля на износител на стоки“, заключи Лула да Силва.