Спомени отъ турското робство
Спомени отъ турското робство
„Останах в Цариград 14 дни, докато напълно възстановя
здравето си, преди да трыгна за Виена. Началото на пьтешествието ни беше доста нещастно. На излизане от града видях каруци, пьлни с момчета и момичета, които караха в Цариград, за да ги продават. Тази търговия е толкова обикновена в тази страна, колкото търговията с всякакъв вид стоки, която виждаме да се върши пред Анверските врати. Аз видях как караха нещастни християни от всички възрасти да вървят вкупом или оковани във вериги по сьщия начин, по който водят на пазара коне, навързани един след друг за опашките. Аз видях, че всички са третирани като роби, и не можах да не пролея сълзи и да не оплача съдбата на един толкова нещастен народ... Турците умеят твърде добре да използуват частно и обществено труда на робите. И те имат поговорка, че не е беден човек, който може да има роб. Те си служат с робите за сечене, носене, пренасяне, копане, чистене и за всичко, каквото е нужно за удобства и украса от обществен характер, така, както някога с тях са си служили древните, за да се сдобият с всякакьв вид полезна и изящна литература... Ще прибавя, че военнопленниците са най-добрата плячка на турските войници.
Един или двама роби им стигат, за да забогатеят, защото у тях дори и най-незначителните роби струват по 50 жълтици. А тази цена става двойна и тройна, когато робът има предимства..."
Системна търговия с роби в турската империя.
Сведение на А. Бусбек, пратеник на австрийския император, посетил българските земи през 1553 г. Вж.
„Положението на българския народ под турско робство", стр. 34-35
Още от категорията
.jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.