Това е най-ценното на победата на Дара - да си припомним какво е да си победител

У нас, вчера слушах едно момиче на около 25 години, което каза „в моя живот, не помня да сме победили някъде, освен сега“. Това е най-ценното на победата на Дара - да си припомним какво е да си победител. Дори качеството на песента не е важно, защото всички имаме различен вкус. Важна е победата. И да се надяваме, че ще повлече и други победи на спортисти, поети, писатели, театрали, художници, певци и, чак и аз не вярвам в това, политици.

В Германия, „Алтернатива за Германия“ се откроява на европейската политическа сцена с това, че категорично отказва да смекчи позициите си в замяна на достъп до властта. Докато сродни партии във Франция и Италия смекчават своята антиевропейска реторика, АзГ се радикализира под влияние на икономическите реалности в страната. Основната причина за нарастващата им популярност (достигаща до 27-29% в проучванията) е загубата на традиционния германски индустриален бизнес модел. Тъй като нито център-дясното, нито център-лявото предлагат работещи планове за икономиката, призивът на АзГ за излизане от ЕС и НАТО, съчетан с възстановяване на стратегическите връзки с Русия и Китай, изглежда логичен за много избиратели в индустриалните региони, които искат да запазят стария корпоративен модел.

 Във Франция, Жордан Бардела от „Национален сбор“ (RN) предприе съзнателна стратегия за дистанциране от Алтернатива за Германия с цел да легитимира своята партия като умерена и готова за управление преди президентските избори във Франция. Този ход следва примера на Марин Льо Пен, която прекъсна връзките с германската партия в Европейския парламент след скандални изказвания на техния водещ кандидат, омаловажаващи ролята на нацистката СС. Бардела се опитва да копира успешния модел на италианския премиер Джорджа Мелони, представяйки се като реформатор в рамките на ЕС и търсейки сътрудничество с традиционната десница в лицето на Фридрих Мерц в Германия. Бардела обаче пренебрегва възможността АзГ а дойде на власт в Берлин до 2029 г., което ще остави Франция в сложни дипломатически отношения. 

В Персийския залив, НАТО сериозно обмисля изпращането на военноморска мисия за осигуряване на преминаването през Ормузкия проток, ако той остане затворен до юли поради войната с Иран. Този план силно напомня за неуспешния опит на Доналд Тръмп за военноморски ескорт на карго кораби, който не успя да възстанови нормалния трафик и се сблъска с директен военен отговор от Иранската революционна гвардия. Поставянето на краен срок до юли е ясен сигнал от западните правителства, че капацитетът им за изчакване се изчерпва, особено на фона на предупрежденията на Международната агенция по енергетика за критично ниските запаси от суров петрол. Ако войната ескалира и цените на енергията скочат отново, това ще е катастрофа за настоящите правителства в редица европейски страни като Франция, Испания, Полша и Италия, където предстоят важни избори през следващата година.

Отново във Франция, страната се намира в изключително тежко фискално състояние и не може да си позволи оптимистични икономически прогнози. Конфликтът в Близкия изток натоварва френския бюджет по множество канали: нарастващ дълг (с 4 милиарда евро повече за тази година и 10 милиарда за следващата), повишени разходи за военни операции зад граница, икономическо забавяне, безработица и необходимост от спешни държавни помощи. За да компенсира тези разходи, правителството обмисля непопулярни мерки като спиране на енергийните помощи за бизнеса и замразяване на индексацията на данъчните облекчения за заплатите. В тази ситуация опозиционната партия „Национален сбор“ засилва натиска, настоявайки за радикално намаляване на ДДС върху енергията от 20% на 5.5%, което е изключително популярно сред избирателите и застрашава фискалния курс на премиера. Питам се кога тук опозицията ще започне да натиска за популистки мерки. Силата на Радев засега е в слабата опозиция, не в силни икономически мерки.  

В Италия, Мелони се подготвя да отбележи историческо постижение като лидер на най-дълго задържалото се правителство в Италия след Втората световна война, но тази стабилност е до голяма степен илюзорна. Досега тя печелеше главно от разпокъсаността на италианската опозиция, чието единствено по-забележимо лице в последно време е новият кмет на Генуа, Силвия Салис. Социологически проучванията обаче показват, че при евентуално обединение на опозиционните сили, те биха могли да победят дясната коалиция на Мелони. За да се застрахова, правителството предлага промяна в избирателната система към пропорционална структура с бонус места за победителя, който премине границата от 40%. Мелони умишлено избягва фискални рискове и настоява пред Европейската комисия изключенията от пакта за стабилност за разходи за отбрана да се приложат и към енергийните субсидии.

В Китай, въпреки постоянните спекулации и надежди на Запада за разрив в отношенията между Путин и Си Дзинпин, реалните факти показват точно обратното. По време на официалното посещение на Путин в Китай, тежкият символизъм на китайската дипломация беше демонстриран чрез цитиране на поговорки за дългогодишно приятелство, което изключва каквото и да е охлаждане на отношенията. Нещо повече, класифицирани разузнавателни документи разкриват, че китайската армия е провела шест тренировъчни сесии в свои бази за руски военни от всички рангове, включително за елитното подразделение за дронове „Рубикон“. Стратегическото партньорство се изразява и в изграждането на алтернативни платежни системи в зоната на БРИКС за заобикаляне на санкциите, както и в износа на стоки с двойна употреба от Китай. В същото време Русия остава изключително надежден източник на евтин нефт и газ, а глобалният санкционен натиск показва признаци на отслабване, след като Великобритания вдигна забраната за внос на дизел и керосин от индийски рафинерии, преработващи руски суров петрол.

В Хърватия, премиерът Пленкович обвини президента Зоран Миланович в увреждане на международния имидж на Хърватия, след като държавният глава отказа да одобри новия израелски посланик. Миланович се противопоставя на израелската военна кампания в Газа и съвместните удари с САЩ срещу Иран, докато Пленкович определя позицията му като проруска и антинатовска. 

В Чехия, министерство на финансите реши да удължи наложените меки тавани върху цените на горивата до края на май, използвайки нови законови промени. Максималните стойности се изчисляват на база тридневна подвижна средна величина от цените на едро с фиксиран марж на печалба. Това трябва да направим и ние, това е „справедлива цена“.

Отново в Чехия, правителството одобри увеличение на еднократната родителска помощ с 14.3% от 2027 година, като сумата нараства от 350 000 на 400 000 крони. Заедно с други планирани мерки, като ограничаване на пенсионната възраст и връщане на стари формули за индексация, се предвижда бюджетният дефицит на страната да надхвърли 3% от БВП.

В братска Македония, правителството удължи до 1 юни мерките за намаляване на акцизите върху горивата и понижаването на ДДС за бензина от 18% на 10%. Като допълнителна подкрепа за пазара, местният вносител „ОКТА“ въведе и схема за отстъпки по своите бензиностанции.

В Полша, близо половината от полските граждани изразяват безпокойство след решението на Пентагона да отмени планираното разполагане на допълнителни 4000 американски войници в страната. Премиерът Доналд Тъск увери, че промяната има чисто логистичен характер и не застрашава сигурността, но казусът засилва политическото разделение. Докато управляващата коалиция залага на укрепване на позициите на Полша в ЕС, опозицията в лицето на партия „Право и справедливост“ настоява за приоритетно поддържане на връзките с Вашингтон.

В Румъния, президентът Дан проведе разговори с парламентарните сили за изграждане на стабилно, прозападно правителство след гласувания вот на недоверие. Партиите поставиха ясни червени линии, като десните изключват коалиция със социалдемократите, а те от своя страна отказват партньорство, при което настоящият премиер запазва поста си. Поради липсата на готовност за компромис, съставянето на мнозинство остава блокирано и временното правителство вероятно ще управлява дълго.

В Брюксел, Европейският парламент се подготвя да гласува резолюция, изразяваща сериозно безпокойство от отстъплението от демократичните стандарти и съдебната независимост в Словакия. Документът призовава за проверка на потенциални злоупотреби с европейски фондове и предвижда спиране на плащания при доказани нарушения. Промените в Наказателния кодекс и закриването на специалните прокурорски служби от правителството на Роберт Фицо засилват критиките от страна на Брюксел.

В Словакия, вътрешнокоалиционното напрежение нараства поради настояването на по-малкия коалиционен партньор SNS за увеличаване на пенсиите на хората над 90-годишна възраст. Предложението предвижда минимален праг от 824 евро на месец, но беше отхвърлено от основните управляващи партии в бюджетната комисия поради липса на ясна оценка за фискалния ефект. 

В Словения, опозиционният лидер Янез Янша беше номиниран за кандидат-премиер на Словения с подкрепата на 48 депутати от десния и популисткия спектър. Той планира изграждането на дясноцентристка коалиция, която ще разчита на външна парламентарна подкрепа от антиглобалистката партия Resni.ca. Янша, който досега е бил премиер 3 пъти и неговият политически стил често бива сравняван с този на Доналд Тръмп, защитава икономическа платформа, насочена към по-ниски данъци и приватизация.

В Турция, Ердоган предприема контролирано отваряне на границите си със Сирия и облекчаване на търговските ограничения с Армения, за да засили регионалното си влияние. Тези стъпки не представляват цялостно преразглеждане на дипломатическите отношения, а по-скоро търсене на гъвкави ползи в икономиката и управлението на бежанските потоци. Страната се стреми да подчертае географското си значение за НАТО чрез проекти като нов военен тръбопровод за гориво към Румъния и България.

Отново в Турция, Апелативният съд в Истанбул потвърди решението за анулиране на университетската диплома на кмета и кандидат-президент на опозицията Екрем Имамоглу. Магистратите отхвърлиха възраженията на защитата относно легитимността на взелото решението университетско тяло и разгледаха казуса директно по документи. Решението може да бъде обжалвано пред Държавния съвет в 30-дневен срок, но случаят запазва сериозния си политически заряд.

Сега знаете повече за геополитиката около нас, както аз я виждам.