Скандалът около "принтерите" заглуши информацията за потенциална зловеща корупция

Скандалът около
29-10-2023г.
0
Ирини Зикидис

Съгласна съм с мнението на г-н Теодор Тодоров, че скандалът около "принтерите" заглуши информацията за потенциална зловеща корупция, изнесена от г-н Тошко Йорданов. Г-н Йорданов замесва името на министър Александър Йоловски и мисля, че органите трябва незабавно да се самосезират и да проверят това изключително сериозно обвинение, а самият министър Йоловски веднага да отрече или потвърди думите на г-н Йорданов.

Напомням, че министър Йоловски е назначен от самите г-н Кирил Петков и г-н Божидар Божанов, и ако той наистина ги обвинява в натиск да насочи 640 милиона лева до определени лица, това би следвало да направи поръчителите дългогодишни клиенти на специализирано заведение със строг режим.

Ето думите на г-н Тошко Йорданов:

"Министърът на електронното управление Александър Йоловски си призна, че му е оказван натиск, за да може през обществени поръчки 640 млн. лв. да стигнат до "едни хора". Попитахме министър Александър Йоловски дали е имало политически натиск върху него и той каза: "Да. Върху мен е имало политически натиск. Беше ми обяснено как парите, които са 640 млн. за електронно управление в България, не може аз да направя обществени поръчки, а трябва да отидат в едни други хора". 
"Кой те накара, кой те заплашва? 
“Кирил Петков и същият този Божидар Божанов”. 
Повтарям - следва г-н Йоловски незабавно да потвърди или отрече изнесената от г-н Йорданов информация.
А ето и статията на г-н Тодоров:
Автор: Теодор Тодоров за "Гласове", дългогодишен специалист в областта на IT технологиите с успешен бизнес.

Наблюдавам поразените от „Кодгейт“ скандала, или по-точно техните пиари от дриймтийма, да спускат усилено опорката, че нищо страшно няма в машините, защото „те са просто едни принтери“ (Денков, Асен Василев, Божидар Божанов и сума ти знайни и незнайни профили и страници във Фейсбук), които само отпечатват едни невинни бележки. Това обаче не е точно така. Машината за гласуване всъщност е пълноценен компютър с процесор, оперативна памет, флаш памет (или твърд диск, ако е някой много архаичен модел) и монитор + тъч скрийн (или „сензорен екран“ на български, за да не се сърдят феновете на „Възраждане“), през който хората въвеждат своя законен избор.

Ако трябва да съм честен, тези машини не са просто компютри, а много от тях са едни калпави компютри със слаби процесори, малко оперативна памет и като цяло представляват купчина бавен хардуер, който сигурно се вписва идеално в техническите изисквания на Венецуела, за да са и по-евтини, все пак.
Какво е характерно обаче за всеки компютър? Характерно е това, че той не може да работи без операционна система. Такъв е случаят и с нашите машини, които използват… специализирана (орязана) версия на операционната система Microsoft Windows. Точно така, тези „обикновени принтери“ работят с нещо, което го има на милиарди компютри и лаптопи по света. Ядрото е абсолютно същото, като са премахнати определени функционалности, които не са необходими при експлоатацията на компютъра-изборна машина. Сега, мисля, няма нужда да обяснявам какво точно представлява тази операционна система, има ли рискове при нейната употреба, какви са дупките в сигурността ѝ и т.н. Мисля, че повечето активни хора в България са чували десетките вицове за различните версии на този над 30-годишен софтуерен продукт, както и, че може би е добре да се ползва и допълнителна антивирусна програма с него. Както се казва: случайност? Не мисля.

Като всеки един „Уиндоус“, и този на компютрите-изборни машини има възможността да изпълнява най-различни програми (или приложения, както е по-модерно да се наричат в последните години), а интерфейсът, чрез който всички ние всички гласуваме, е точно това – едно приложение, което се създава предварително от програмисти и се пригажда за употреба спрямо конкретните избори. Най-малкото в това приложение трябва да се въведат всички кандидати за кметове, общински съветници, президенти, депутати; трябва да се въведат имената на партиите, номерата им в дигиталната бюлетина, поредността им и прочие и прочие данни. А когато всичко това бъде въведено, за да може тази програма да бъде функционираща за операционната система “Уиндоус“, нейният програмен код (или изходен код, както го наричат тези дни) е необходимо да се „компилира“ или „изгради“, както този процес е наречен в изтеклия скандален доклад на ДАНС.
Дотук аз лично не виждам нищо скандално – стандартна процедура по създаване на програма за компютър, нали така? Да, ама не. 
Не е редно чиновник, избран от управляващата партия, да инициира процеса по създаване на програмата, да го заснема с телефона си, да снима може би и самия код на програмата, и де факто да изнася цялата тази информация със себе си извън институциите. Не е редно функционирането на машините и създаването на кода да не бъдат одитирани по никакъв начин от никакви независими регулатори. Тези дни чух идеята, че е добре машините да бъдат тествани от международно признати разработчици на приложения и експерти по сигурност. Защо това не се прави досега, защо уж признат от гилдията експерт като Божидар Божанов побърза да извади опорката, че много от тези специалисти гледат да си правят пиар с такива тестове? Лично според мен, това поведение на управляващите в момента от „демократичната“ част на сглобката допринасят още повече за съмненията спрямо машините.
Аз ще задам само един въпрос, пък нека всеки от вас си отговори сам за себе си. Каква е вероятността представителите на управляващата власт, които организират и изборите, да заложат в кода на програмата функция, която при определена поредност от въведените гласове, да записва грешно въведен от избирателя резултат в паметта и върху разписките?
Напълно е възможно. А колко от вас си поглеждат разписките, след като са гласували? Убеден съм, че повечето хора направо ги сгъват и ги пускат в урната, просто защото са били сигурни в машините. Все пак, това е машина, просто принтер, и няма как да сгреши, няма как да ни излъже. Но истината е, че може и дори може да се направи лесно от техническа гледна точка. Особено, ако никой не си прави труда да пита, да тества и да изисква независими проверки на тези устройства. И само не ми излизайте с номера за морала и съвестта на държавниците ни. Тази теза многократно е изгубила валидността си през годините. Няма политик в България (а и по принцип), който не би се възползвал от това да придобие предимство по време на избори, ако му падне такава възможност. В тази хипотеза има и още един съвсем реален проблем. Ако случайно прочетете принтираната хартия и написаното в нея не отговоря на начина, по който сте гласували на машината, нямате право да гласувате отново. Такъв е законът. Просто хвърляте листчето в коша, прибирате си личната карта и си отивате вкъщи като негласувал гражданин.
Между другото, в доклада на ДАНС има едно изречение, което ми направи много силно впечатление: „На 25.10.2023 г. около 14,00 часа е било разпоредено от заместник-министър Михаил Стойнов да се проведе отново процедурата по изграждане от изходен код на софтуера на машините за гласуване в зала 344 на МЕУ.“
„Отново“. Програмата на изборните машини е изградена (компилирана) отново. А защо отново? Тя е била готова, а са се налагали промени ли? Хубаво е някой журналист да попита ДАНС именно това, а може и ресорния зам.-министър, който е забъркал цялата тази каша. Защо се е наложило програмата да се създава отново, при положение, че кандидатите, партиите и номерата са ясни от седмици.
P. S. Без да звучи конспиративно, но е добре да го отбележим - бизнесът на един от кандидатите за кмет се занимава със създаването на приложения и инструменти за Windows Тоест той има купчина програмисти, които евентуално биха могли да напишат всякакви програми за тези машини.
Целият шум около машините заглушава и другото нещо, което разкри Тошко Йорданов след председателската среща при Росен Желязков - Божидар Божанов и Кирил Петков са притискали министъра на МЕУ да наруши правилата и процедурите за поръчки на стойност 600 млн. Това е изключително скандално и е повод за моментално разследване и разпити на замесените лица.
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.