Сериозно за Скрипал

За невъзможно кратко време е извършен анализ на използваната отрова и са посочени виновните лица.

А според мен всичко е много по-просто.

Грешка на руснаците, използвана добре от британското контраразузнаване МИ-5.

Такава е моята версия за този случай.

Оперативната работа има своите правила и те изобщо не се влияят от това дали съответната разузнавателна служба е от държава от демократичния свят или тоталитарна държава.

Защото примерите, в които тези служби вършат безобразия, не са един и два и не са само приоритет на службите от бившия социалистически блок.

За разлика от неолибералите, аз съм от поколението, което помни смъртта на Патрис Лулумба.

И добре знам как е убит Троцки.

Казаното с особена сила важи за вниманието, което службите обръщат на своите предатели.

КГБ е пълно с предатели.

ЦРУ - също.

Достатъчно е да споменем Гордиевски (защото Калугин не е предател - той е просто глупак) и Еймс.

Това говори за добра оперативна работа, лош кадрови подбор и слабо контраразузнаване.

По една случайност на съдбата познавах двама големи разузнавачи - Леонид Владимирович Шебаршин и Виктор Черкашин.

Първият бе генерал-лейтенант, шеф на външното разузнаване на СССР, говореше английски, урду, фарси и хинди.

Самоуби се през 2012 г., след като ослепя.

Вторият е още жив и лично е вербувал Олдрич Еймс.

Започвам тази история по този начин, защото наскоро, докато бях в Москва, се срещнах с живия от тях.

Точно по това време гръмна скандалът с двамата руски офицери от ГРУ, които били в града на Скрипал в Англия, по времето, когато той бил отровен с нервнопаралитично вещество.

Не можеше да не поговорим и за това. 

Не знам доколко това е вярно.

Но развитието на този казус има своето простичко и логично обяснение.

Когато някой предаде родината си и постави себе си в услуга на друга държава, това винаги е престъпление.

Особено, когато работи в разузнаването.

Морално това е предателство.

Професионално е престъпление по глава първа от особената част на Наказателния кодекс - престъпления против Републиката.

Когато има такъв случай, той никога не приключва с разкриването, документирането на престъпната дейност и осъждането на дееца.

Съответната разузнавателна служба винаги води на отчет това лице.

Особено, ако то, както е в случая "Скрипал", бъде освободено предсрочно и му се разреши да замине за страната, за която всъщност е работил.

В случая Обединеното кралство.

Нека се разберем - Скрипал е работил за чужда разузнавателна служба и му е заплащано за това.

Мотивът е материален, нека оставим настрана идейно-хуманитарните подбуди, които уж го били накарали да предаде страната си.

В такива случаи в съответната разузнавателна централа по отношение на това лице се открива дело за оперативно наблюдение (ДОН).

Делото продължава с години.

Обектът се наблюдава, прилагат се технически способи за неговата проверка.

У нас преди 10 ноември 1989 г. такива дела се водеха от 6-ти отдел на 6-то управление на ДС и по отношение на бивши министри - например на Ангел Минев Цанев, министър на вътрешните работи от 1971 до 1973 г. в правителството на Станко Тодоров.

При постъпване на съответна обезпокоителна информация, делото преминава в дело за оперативна проверка (ДОП) и ако информацията се потвърди, преминава в дело за оперативна разработка (ДОР).

По същия начин в продължение на десетки години разузнавателните ни служби проследяваха живота и дейността на бившия ни цар Симеон II, водеше се наблюдение над т. нар. вражеска емиграция.

Активни мероприятия не се провеждаха по отношение на лица, които са били разкрити и осъдени, а спрямо такива, които са избегнали правосъдието у нас.

Някои от тези активни мероприятия бяха плод на въображението на самите лица - така за да се нареди до Георги Марков, Владо Костов твърдеше, че е правен опит за отравянето му, чрез намазването на дръжката на вратата с отрова.

Следва да се има предвид обаче, че каквито и да са възможностите на службата, все пак в чужда страна те са силно ограничени.

Защото въпросът не е само да изпълниш задачата, а и да се върнеш невредим.

По-брутални акции си позволяват в МОСАД – отвличането на Айхман, убийства на редица вражески функционери (приети от тях за терористи) по света, както и в ЦРУ- убийството на Бен Ладен е точно такава операция.

След осъждането на Скрипал и последващото му изпращане във Великобритания, той заживява доста охолен живот - има собствена голяма къща в китно градче в провинцията.

Разузнавателните служби на Русия няма как да оставят това лице без съответното оперативно наблюдение.

Все пак е възможно той да продължава да ръководи разузнавателна ядка в Русия и това не е безразлично на руското контраразузнаване.

Естествено е наблюдението на същия да се извършва и физически от оперативни работници.

В конкретния случай са изпратени двама - посещението им съвпада съвсем неслучайно с посещението на дъщрята на Скрипал.

Службата иска да знае ще предаде ли тя определена информация на баща си от Русия и какво поведение ще има след срещата с дъщеря си Скрипал, какви действия ще предприеме бившият агент на английските служби, с кого ще се срещне, ще предаде ли определени материали или определена вербална информация.

В нашия препълнен с технически възможности свят все пак личният контакт и наблюдение продължават да са водещи.

По тази причина вероятно разузнавателната служба, отдела за външно контраразузнаване (някога отдел К) на Русия изпраща двамата офицери Петров и Боширов с конкретни задачи по оперативното наблюдение.

И бърка - изпраща неподготвени хора, които бързо биват разкрити от контраразунавателните служби на кралството.

Поети на външно наблюдение, те са заснети около обекта на оперативния им интерес - Сергей Скрипал. Ситуацията е идеална за реализиран на активно мероприятие.

И англичаните не пропускат да нанесат удара - Скрипал е отровен заедно с дъщеря си Юлия с вещество, което отдавна не е само руски патент, но като по чудо оцелява.

Медиите гръмват, политиците късат ризите си в знак на съчувствие и възмущение, врагът е посочен.

Хитро оставят Москва да отрича, отрича и отрича и едва тогава, сякаш не са знаели преди това, изваждат на бял свят странните снимки на двамата офицери, направени на странни места, по странен начин (снимките нямат нищо общо с охранителните камери в Сълсбъри).

Противникът е вкаран в обяснителен режим и санкциите, отзованите дипломати и политическите рейдове изглеждат оправдани.

Наличието на тези снимки е сигурен белег, че около Скрипал гъмжи освен от руски офицери от разузнаването, също така и от агенти на британското контраразузнаване, т.е. той е подложен на оперативно наблюдение поне от две служби.

Това е така може би и поради факта, че шефовете на английското разузнаване и до днес се стряскат насън от спомена за великолепната петорка от Кеймбридж.

И се питат: а не е ли Скрипал всъщност добре легендиран руски агент?

Всичко това заради един елементарен провал на маршрутирани оперативни работници по конкретна задача по дело за оперативно наблюдение на един осъден предател, който е могъл да умре от инфаркт още през първата година от изтърпяването на наказанието си в Русия, ако това е била целта. 

По същия начин някога службата водеше оперативното наблюдение над Олег Гордиевски и Кузичкин.

Поведението на тези лица е следено и анализирано, понякога дори и направлявано.

Общото за всички предатели е страхът - страхът от службата, от смъртното възмездие.

Почти всички след размяната или бягството им губят семействата си.

Пропиват се, стават неудачници. Сънуват убиеца, изпратен от Москва… Пикелът забит в тялото на Троцки не им дава мира.

По тази причина те са идеалната подстава за извършването на активно мероприятие.

Добавете към това предварително подготвени медии, политически мотив, предварително сондирана и осигурена подкрепа от партньорски правителства и двама неудачни офицери и коктейлът е готов. 

Това е така, защото в политиката, за разлика от правото, презумпция за невиновност няма.

Русия трябва да бъде очернена, един скандал трябва да прикрие друг, трябва да се намери повод да екстрадираш някого, дори и при очакването за реципрочна мярка.

И понеже Путин така или иначе не закусва с варени деца, то Скрипал, както някога Георги Марков, е идеалната мишена, идеалното средство за постигането на целта.

Както и при Марков, така и при Скрипал, освен спорни и нелогични журналистически заключения и несвързани политически бъртвежи, сериозни доказателства в наказателното разследване няма.

Защото представяте ли си, ако имаше…

Разузнаването не е творец, а инструмент на политиката.

Използването на информация и дезинформация тайно въздейства върху събитията и съдейства за разрешаването на политически задачи.

Ние, за съжаление, сме попадали във водовъртежа на точно такива събития в случая с атентата срещу папа Йоан Павел II.

Случаят със Скрипал е толкова идентичен по своето възникване, развитие и затихване с елементарни последици, че не бих се учудил някой просто да е преписал плана на мероприятието проведено на 13 май 1981 г. в Рим.

***
Източник: www.glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}