Сектата на днешните либерали

1. “Махалото на Фуко” е една великолепна и трудна за четене книга от Умберто Еко. Сюжетът започва в едно малко издателство, а после се разпростира върху мистичните, явни и тайни учения, движения и секти през вековете, които са търсели истината и обяснението за света. Една такава твърде амбициозна задача е типична за италианския писател, отишъл си през 2016 година. 

Тамплиери, розенкроицери, павликяни, че дори и богомилството, създадено от българи. За всичко това има изключителни, направо умопомрачителни подробности, как са възникнали, развитието им , затихването им. Фактите са толкова много и така вплетени в повествованието, че изглежда нереално човешко същество да е способно да направи нещо подобно, но романът е факт.

А както в почти всичко наисано от Еко, има и много оригинален хумор, изобличаващ делюзиите, заблудите и фанатичните пропадания на последователите на различните движения през вековете. С тънка, понякога трудно доловима ирония са изобличавани фундаменталистките лъжи на тайнствените обяснения за света и то такива лъжи, на които техните последователи са най-съзнателно вярващи. Изкривеното послание за света в крайна сметка взема за жертва и собствените си последоватли. Те самите губят връзка с реалността и живота и са готови на автодеструктивно поведение под всякакви форми и мащаби.

2. Истински огромен том би могъл да се напише за сектата на днешните либерали, които са плъзнали по света и у нас. Ирационално поведение, примитивни представи за света и човешките отношения, въпреки че те като всички фундаменталисти се преживяват като открили философския камък. Отричане на всичко човешко и свобода от всичко – от националност и пол например. Опит за унижение на всеки решил, че може да каже нещо различно от тяхната гледна точка. И в този ред на разсъждения съвсем логично се стига до това, че хората са излишни. Замърсяват околната среда, увличат се по нерационални неща като религия, изпитват емоции и чувства и заради тях действат странно и неразумно. 

3. И като следствие се оказва, че сме много на земята и е време за редуциране на населението. Това според документи на Римския клуб, а не на база лунатични приказки. И както в сектите описани от Умберто Еко, тези документи са  логичен процес, ако се погледнат хората днес. Посланието, макар и леко завоалирано  е, че всеки един от нас би бил по-полезен, ако..........всъщност го няма. 

4. След като се освободим и от идентичността човек, тогава остава абсолютното нищо. Колективна автодеструктивна халюцинация, но със съвсем конкретни оперативни и поведенчески прояви. Сектантски фанатизъм, които е готов да погребе всички останали, а и себе си. Ментални метастази в уродлива и изкривена форма. Единственото полезно би било неолибералната идеология да си замине като всички други лудости обхващали хората в една или друга епоха.