Беше ясно, че рекичката Оскел няма да е фронт. Украинците я оставят в тила си. Да, настъплението им не е мълниеносно, но то просто не спира. В момента са като булдог, който е захапал здраво кожата и мускулите на помиярче - и дъвче, дъвче, дъвче, бавно и методично за нарастващ ужас на помиярчето, което осъзнава положението си, но не може да направи нищо, докато булдогът стигне със зъби до артерия и я разкъса. Артерията на помиярчето в конкретния случай е стесняващата се ивица за изтегляне от Лиман към Торское (намерете си картата, това е на изток от Изюм). В Лиман остават обкръжени към 2000 руски войници, а коридорът им за снабдяване вече е под непрекъснат обстрел. До два-три дни ще се стигне до пълно обкръжение и тези войници са загубени, а украинската армия продължава към Луганска област. Е, "загубени" в преносен смисъл, защото вероятно ще се предадат. По-добре в украински плен, отколкото на руска "свобода".
Междувременно на херсонското направление първите новодошли мобилизирани вече са и могилизирани (за по-младите пояснявам каламбура: на руски "могила" значи гроб, затова руснаците мрачно, но правдиво се шегуват, че мобилизацията им е могилизация). Едни се разбягали, други загинали, трети се предали. Още по-неефективни са в сравнение с досегашните руски части. Вярно е, че през последните дни на руската линия на отбрана на юг украинците също дадоха сериозни жертви, но и там държат инициативата, продължават с обстрела, а след обстрела - ново настъпление и така, крачка по крачка, освобождават страната си.
По преценка на американския ген. Бен Ходжис украинските сили могат при сегашния темп на развитие да навлязат обратно в Крим през лятото на 2023 г. Украинският му колега ген. Валерий Залужни, който в общи линии е авторът на плана за сегашното украинско настъпление, предупреждава своите, че войната ще е дълга и кървава. В това отношение украинските сили постъпват разумно, като не насаждат фалшиви надежди, а поддържат спокоен, уверен, методичен дух на работа у войниците и населението си. Победата се очертава ясно, но изисква усилия и време. Възможно е обаче много преди това вътрешното напрежение в самата Русия да промени ситуацията още по-бързо.
Точно в този смисъл трябва да се разчита и поредният опит за ядрен шантаж от страна на Медведев. Това е признание за руски провал в досегашния ход на войната. Над 50 000, а може би вече и над 70 000 жертви от най-добре подготвените руски въоръжени сили, частична окупация на една ивица земя покрай руско-украинската граница, огромен разход на машини, гориво и оръжие, загуба на флагмана на Черноморския флот, обвинения в престъпления, международна изолация, грамадни финансови загуби, загуба на влияние сред азиатските партньори, нарастваща зависимост от Китай, неубедителен опит за мобилизация на още войници, довел до паника и съпротива сред населението... Докато отсреща стоят все по-мотивираните, подготвени и снабдявани с модерна техника украинци, които на това отгоре са и финансово поддържани от целия западен свят. Украйна се оказа не просто крепост или костелив орех, ами направо препъни-камък: камъкът, който преобръща колата, наречена Русия.
Колкото до течовете и взривовете по "Северен поток", вече попадам на спекулации за собствено руски саботаж, но това не ми се вижда особено смислено, тъй като загубата е основно за самата Русия. Освен ако и тук вече не са се задействали центробежните сили?
Така че основният въпрос отавна не е дали Киев ще издържи три дни, а кога точно Украйна окончателно ще спечели войната.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.