Решенията и управлението на военни действия са от хора, които не рискуват дори да си счупят нокът

Решенията и управлението на военни действия са от хора, които не рискуват дори да си счупят нокът
05-11-2022г.
0
Иван Иванов

1.Може ли да се замислим какво би се случило с човешко същество в далечните времена, в който хората са живели без да пребивават на едно място и без да отглеждат храна, ако не успеят да уловят или открият нещо за ядене? В началото глад и страдание, а след това и възможен летален изход. Зловещата игра и лотария на природата. Грешките и недоглеждането могат да са фатални в най-буквалния смисъл на думата. Рискът е голям и непосредствен.
2. В тогавашната реалност има още много опасности. От дебнещи хищници до други хора, които биха искали да те победят или дори убият. Изисква се изключително чувство за връзка с реалността и съобразяване с обстоятелствата. Заслужава ли си да направиш някой свой враг, имаш ли шанс срещу него, можеш ли да се потърсиш взаимна изгода като го привлечеш за съюзник? В тогавашните групи обикновено са живеели заедно по 20-30 човека. Една цифра, която означава, че няма никакви шансове да нападнат групата ти и ти да не си пряко застрашен от това да се разделиш с живота си. Същото е и при вземането на решение да нападнеш други хора. При такава численост всички ще са преки участници в действията и могат да загубят живота си. Предводителят е толкова застрашен, колкото и всички останали. Ако иска нападение, е наясно, че рискува живота си.
3. По-нататък, при вече установени цивилизационни порядки и съвсем различен начин на живот, е имало някой доста жестоки правила и изисквания. Архитектите, който отговаряли за новопостроени сгради, са отговаряли с живота си, ако сградата се окаже несполучлива. Тоест участвали са със залог, подобен на този на древните ловци-събирачи.
4. Принципът е, че това, което искаш да спечелиш и това, което залагаш са в симетрия. Искаш война и завоюване на ресурси, участваш в нея и рискуваш да загинеш. Безкрайно опростено и много честно.
5. А какво се случва в днешния свят? Решенията и управлението на военни действия са от хора, които не рискуват дори да си счупят нокът. Практически не рискуват абсолютно нищо при неуспех, грешни решения или неморални действия. Не са заложили живота си, няма дори да чуят гърмежи и снаряди. Няма да им липсват обичайните удобства, ще се информират от дистанция. Живеят в абстрактна реалност, образовани и подготвени са за откъснати от проверка на реалността интерпретации. Високообразовани интелектуалоиди, наблъскани с формули и теоретични клишета. Не познават лично никой от тези, които страдат заради техните решения. 
6. И тогава преживяват собствените си тъпотии като героизъм, малоумните си решения като признак на интелект, снимките си в социалните мрежи като доказателство за красота, одобрението на няколко палячовци за електорална подкрепа. Не познават граници, небето е твърде ниско, когато не рискуваш нищо свое, си готов да "воюваш" с всички възможни средства. В името на цивилизационния избор. Заради собствения си комфорт. Войната е просто статистика, а алгоритмите на софтуера показват каква да се направи за да се подобри статистиката. С цифрите напред, те не са хора. Ако се подобри статистиката, си доволен. Смяташ, че са доказателство за правилни решения. 
Трансхуманистични чучела, преживяващи виртуално опиянение от собствените си абстрактни дивотии. Докато други умират заради същите дивотии. 
Не е честно някак си.

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.