Репортаж от мястотото на събитието

Репортаж от мястотото на събитието
25-06-2023г.
0
Димана Дойчинова

Навремето имаше пари в медиите, изданията и главните редактори не се стискаха, а ние не спирахме да пътуваме по командировки извън София. На места, където от привидно малките хора изскачаха най-атрактивните истории, без пудра и грим. Имам толкова куриозни случки по време на работа, че може би някой ден ще седна да подредя спомените си в разкази. 

Случи се обаче така, че през 2009-2010 интернет нахлу  агресивно и уби голяма част от нашия занаят. Той загуби чара си, започна да се обезличава, започна поголовен copy-paste “професионализъм”, навлезе и т.нар телефонна/диванна  журналистика, но това е друга тема, а и болезнена за мен, затова я оставям настрани.

Все по-рядко се даваха пари за командировки, все по-малко интересни истории, написани от баш майстори на късия разказ. Все по-малко разговори очи в очи с интересни хора. Информацията пристигаше все по-бързо, но беше суха, скучна и сякаш написана от чатботове, а не от живи хора.

От медиатори претърпяхме уродлива метаморфоза - на преписвачи без емоция и талант, без въображение и гъдел.
Нивото очаквано се сгромоляса, няма какво да се лъжем. 
Но за това друг път. 

Днес реших да напиша няколко реда и да ви въведа в полуселската мистика само на 15 км от центъра на София.

Озовах се в световноизвестния пазар в с. Долни Богров, за който само бях чувала легенди и митове. Тук наистина има всичко - от пирони, резачки и тримери, тротинетки, през всякаква храна домашна продукция, до пердета, неразредени с вода перилни препарати, ножове, кебапчета, бикини, както и живи животни - папагали, белгийски овчарки на промоция по 450 лв. с две ваксини:)))), малки патета, бе - всичко.



Една приятелка дойде, първоначално видях ужаса в очите ѝ, но после се прибра с няколко торби, така че - всичко е точно.
Та, по същество.

Приятели, аз знам, че голяма част от вас са родени в моловете, закусвате само с манго и папая, обядвате основно с просеко, прошуто и трюфел, носите само оригинални тениски с емблеми от сайтовете, но има и един друг свят.
Светът на пазара в Богров.
Тук продавачките на джапанки и краставици също са модерни - имат пълпи устни, перманентни вежди, огромни мигли тип Руска треса, както и остри дълги нокти, с които само леко загатват хищния си търговски нюх.

За моя изненада пенсионерите пред бирарията не драпаха за К. Нинова, а бяха категорични, че си искат Бойко отново. Явно новите пенсионери милеят за ГЕРБ, което ме подсеща, че вече не съм първа младост. Едно време припадаха по Масларова и Георги Пирински, докато не разбраха, че тя носи чанти по 5 бона.



Две сестри със забрадки, навярно помакини от Юндола,  продаваха домашен кашкавал и сладко от диви ягоди и боровинки. 
С типичната за този район добродетелност те подаваха на всеки да опита, без да се чувства задлъжен да си купи от тях.
Сега ще речете, че съм изпаднала в културен амок, ами, не - не съм.



Защото този свят за мен е много по-автентичен от култа към плажа и морето например, който се изроди, откак има социалки.
Тук разговорите са истинки. (Малко ми напомни за един пазар в Казабланка (Мароко). Докато гледах една каца с петмез, накацан от огромни мухи, продавачът просто ми се усмихваше нежно с двата си зъба и с една гумена мухобойка ги размазваше директно върху продукцията си:)



Докато си чаках кюфтето някъде отзад в миманса звучеше Тони Дачева “Всички сме хора на този свят. 
Едно дете се преби в огромна  кална локва, а майка му, вместо да го забърше, му издърпа силно едното ухо и го заплаши, че няма да му купи царевица. 

Купих си покривка и сега ме е яд, че не се пазарих, ма кой колкото си може в този живот.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.