Отидох на репетиция. Една огромна сграда в покрайнините на София, която скоро ще бъде съборена. Мрачно. Социалистическо. Отгоре дъни музика. Усещам деветдесетте като един тънък дух на открит кенеф със счупена врата. Ателието е огромно. Състои се от няколко класни стаи. Вратата зее. Попадам там, където трябва да се извърши репетицията - китари, подиум с барабани. Много техника с много копчета. Няма никой. В другата огромна стая с паднала мазилка е ателието - там са се събрали главният художествен ръководител Ро и обичайните репетиционни кибици. Аз съм един от тях. Групата я няма.
Търсих дълго текила, преди да дойда. Но не намерих. Заинатих се. Обиколих десет магазина. Големи и малки. Текила пак не намерих. Обвиних за това комунистите. Когато те дойдат на власт, текилата изчезва. Затова купих троянска сливова. В найлоново пликче. С нея купих и един течащ буркан с гадни зелени домати. Те са превъзходно мезе за всяка ракия. Купих и репи. Лейт ги изчисти. Седим. Пием. Чакаме да започне репетицията.
Никой не говори много. В ъгъла седи красива жена. Преди много време тя ми отказа секс. Сега и на двамата ни е все едно. Само аз малко съжалявам - тя прилича на рускиня, а мене много ми се ебе рускиня. Само че тя е с един красиво остаряващ мъж, който прилича на Уили Нелсън. Само Ро е от групата, която ще има репетиция. Ро е художник и музикант. Имам няколко негови картини. Предполагам, че ще са ценни след време. Но това има значение само, ако Ро умре преди мене.
Ро и аз пием ракия. Ро не обича да говори, освен това, предполагам, че и не може много да говори, особено днес. Тойумее да рисува прекрасно и да пие ужасно. Седим. Пием доста и си наливаме често. Чакаме да почне репетицията.
След малко идва Еци, Еци е дизайнер. Той също носи пликче с водка и бисквити. Сяда и пие с нас. Мисля, че е бас- китарист. Но това няма значение, защото той пие водка и също яде репи. Най-много репи яде Ро. Той ги взима трудно с ръка, защото вече се е натряскал. Защото е почнал да пие пръв, което значи от сутринта. Ро взима ряпата, след като се е прицелил в нея, топи я в планинка от сол и я слага в устата си, после се мръщи като селянин, после преглъща и се опитва да уцели чашата ми с чашата си, за да ми каже наздраве. Адски неудобно е да пиеш с човек, който е по-пиян от тебе, неучтиво е. Хората трябва да се напиват паралелно.
После дойде барабанистът на групата. Носи пликче с водка, бира и фъстъци. Някой глупаво попита кога ще започне изкуството. Ро си показа хуя на всички и каза, че това е изкуството. Ние му казахме, че знаем, освен това му казахме и да престане. Хуят на Ро е бръснат. Ро падна на пода, докато се опитваше да си вземе цигарата. Но после стана и започна да тича наоколо. Получи прилив на хиперактивност. Някой попита ще свирим ли, Ро каза - чакай да се съберем, де.
Пием много и е приятно. Репетицията ще започне скоро. Коко сяда до мен и си говорим за музика. Аз не мога да говоря дълго за музика, затова разговорът свършва бързо. Коко е красив. Ако бях педераст, щях да искам да го чукам. Но сега искам да чукам това момиче, което прилича на рускиня. Но няма да мога.
Като идвах насам, с колата си опръсках момиче, което ядеше банан на автобусна спирка. Върнах се и й предложих кърпичка да се избърше. Тя не я взе. Предложих й да я откарам докъдето е, за да не се чувствам виновен. Момичето прие. Оказа се художничка. Знаеше за художника Марковски, където отивах. Предложих й да дойде е мен на купона. Тя каза, че ще се притеснява в такава компания на такъв известен художник. Аз настоях. Тя каза, че не е добре облечена за случая. Оставих момичето художничка на Околовръстното. Мисля си, че там е мястото на всички жени художнички. Жалко, че това момиче не дойде с мен. Можеше да я чукам или поне да я свалям. Щеше да й хареса купонът. Щяхме да седим и да си пием с момчетата от групата и заедно да чакаме репетицията. Но тя се притесняваше, не знам защо.
Дойде и вокалистът на групата. И той носеше найлоново пликче е водка и някакво зеле. С него си говорихме за цигани и се смяхме. Циганите са прекрасни, те са най-удачният пример, когато българите решат да се подиграват със себе си.
Стъмни се. Пием, седим и чакаме да почне репетицията. Ро е паднал някъде до печката и разправя, че е добре. Троянската сливова е прекрасна със сурови репи. Най-сетне дойде и едно младо момче, което каза, че идва от Пловдив. Мисля, че той беше последният член на групата. Сега вече репетицията можеше да започне.
Някой попита - Ро, ще свирим ли? Ро вика - ще свирим, когато си поискаме. Нещо се ядоса и почна да крещи, че нямало пространство. Ателието е огромно, с висок таван, тук- таме едни картини са наредени, много пастелни, много красиви и на тях има нарисувана една и съща много шантава жена. Ро почна на блъска стативите и картините си, за да направи пространство, щото нямало пространство. Много се беше напил. В ателието имаше един човек, който имаше галерия, която продава картините на Ро. Той силно се притесни Ро да не повреди инвентара - и той, и Коко озаптиха Ро, защото той като Модилияни поиска нож да нареже картините си. Не ги наряза, а отиде в другата стая, дето са инструментите, падна и заспа в барабаните по доста неудобен начин.
Ние, които много обичаме Ро и го уважаваме, започнахме да говорим по-тихо. От това стана още по-приятно. Човек, като говори тихо, се напива по-незабележимо.
Хубаво е, че членовете на групата дойдоха един по един с огромни разлики във времето и всеки носеше найлоново пликче с нещо за пиене, Докато се съберат да свирят, първият, който беше почнал да пие пръв, в случая Ро, падна и вече отново не бяха в пълен състав. Очаквах всеки от тях да падне в реда, в който е дошъл на репетицията, докато паднат от пиене всички и накрая Ро да се окопити, да се събуди и да види, че само той е трезвен и готов за репетиция. Целият ни живот е едно огромно разминаване с много хора, забелязал съм.
Но те не почнаха да падат от пиене в реда, в който бяха дошли с пликчетата си. Втори падна третият дошъл, после четвъртият, а петият пиеше толкова тихо сам в един ъгъл, че не можех да го наблюдавам. Еци, който дойде втори, само той не падаше, но за сметка на това спореше за нещо с мен. Питах ги така ли минава репетицията, те викат - страхотно върви.
Тези хора ми харесват, Ще ги поканя да свирят, като се женя трети път.
После Еци се скара нещо с мене и аз се опитах да го ударя с грубо скованата пейка, на която седяхме. Но не можах да я вдигна и само я изпуснах. После и Еци се опита да я вдигне, но и той я изпусна. Затова пък аз му накрещях нещо, което винаги съм искал да изкрещя на ужасно много хора. Докато му крещях, се почувствах добре някак си. Получих дуенде. Като бърз мензис, като катарзис, като пречистване чрез трагедия. Като на сцена. Седяхме и си крещяхме нещо един на друг в доближените си лица и изпъкнали вени и очи - разни неща, които нямаше да можем да повторим на другия ден. Има такива репетиции - точно на тях се случват неща, които никога няма да се повторят.
Всички се бяхме натряскали ужасно много. Бахти репетицията, казах аз и си тръгнах. Извиках дринк ен драйв да ме закарат до нас. Гласът ми пресипна. Ро се събуди свеж и ни попита какво правим. Ние му казахме да го духа и нещо от сорта, че хората винаги, ама винаги... по-скоро никога не се напиват по едно и също време, а това е толкова важно за всички нас. Дори и пиенето ни е с лоша организация, викам аз, та какво остава за репетициите, за изкуството и въобще за живота.
Затова, като не можем да се напием едновременно - седим, пием и чакаме да започне репетицията. Само това правим. Справяме се добре. Но това ще има значение, само ако репетицията почне, преди да умрем. Хубаво е да започне, преди да умрем, Ро се съгласи с мен. Попита останалите - абе, ние няма ли да репетираме, бе?
Останалите прави погледнаха останалите паднали и спящи членове на групата и казаха - чакай малко да се съберем. Почнаха да се будят и да се питат дали ще могат да свирят, но аз си тръгнах, защото беше много след полунощ.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.