Разделението между Източната и Западна Църква: Какво казва историята?

Ирина Абаджиева-Репуц, Фейсбук:

Понеже вчера чух скрити и явни упреци към православния ни клир за отказа от съвместно богослужение с папата - малко история:

1. Историческото развитие на конфликта между Източната и Западната църква. (взето от „История и анализ на религиозните системи”, автор Ивайло Костов)

Отначало всички християни били единни по отношение на вярата, както и по отношение на структурата на църквата.

Постепенно обаче географската отдалеченост между Източната и Западната църква, различната минала езична ориентация на източните и западните хора и различната им историческа съдба оказват своето въздействие, така с течение на времето между двете църкви възникнали несъгласия и спорове, които прераснали във вековете в непреодолими конфликти...

Своите властолюбиви претенции папите започнали да проявяват рязко и открито през 5-и век.

На Четвъртия вселенски събор представителите на папата заявили, че Римската църква стои над всички църкви и трябва да й бъде признато правото да решава спорните въпроси.

Противопоставяйки се на това, съборът формулирал и приел правило, с което на Константинополския архиепископ се признавали равни права с тези на Римския, но Рим не се отказал от претенциите си за върховенство.

През 9-и век римските папи се обявили за напълно независими от византийските императори. (В същото време те се сближили с Каролингите във Франция, с което успели да разширят властта си. Това се изразявало в правото им да възлагат императорската корона и да раздават владетелски награди. На свой ред Каролингите подаряват на папите обширни земи в Италия, с което по косвен път постават основата на светска власт на папите. Така в края на 9-и век римският епископ става не само най-влиятелен духовен водач, но и светски владетел. Влиянието му преминава границите на Италия и се разпространява над държавите в Европа)

През първата половина на 9-и век се появил сборник от църковни постановления, известен под името Исидорови декреталии, в които наред с достоверни грамоти и определения на предишни папи и църковни събори се съдържали и около 100 фалшифицирани документи, въз основа на които папите обосновават и своите претенции за върховенство.

Първия папа който се възползвал от тях бил Николай I (858-867г.), който изискал от западните архиепископи да не предприемат нищо без негово съгласие.

Това изостря допълнително отношенията между Източната и Западната църква, които започнали да се усложняват още повече след покръстването на българите (865г.)

В периода на 11-и век Западната църква вкарва нови въведения, но Константинополския архиепископ Михаил открито се обявява против нововъведенията на Римската църква,

Тогава император Константин 9-и полага усилия да примири патриарха и папата и свиква събор, на който представителите на папа Лъв 9-и поискали Източната църква да признае всички западни нововъведения.

След като се убеждават, че техните искания няма да бъдат приети, папските легати на 16.07.1054 г. отлъчват Константинополския патриарх и всички източни епископи, няколко дни по-късно представителите на Източната църква отлъчва папа Лъв 9-и и всички, които мислели като него западни епископи.

От този момент до наши дни Източната и Западната църква водят свой самостоятелен живот.

Оттогава Източната църква остава вярна на древните традиции и не внася нищо ново в християнското учение, което е и причина да има водеща роля при развитието на богословието.

2. В България Православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница.

3. През 837 г. римския папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.( Първоначално той се чества на 13 май, но през 837 г. Григорий IV официално променя датата на 1 ноември, Папата въвежда деня на Вси Светии, за да замести езическия празник на мъртвите. )

4. Йезуитиския орден са християнски религиозен орден на Римокатолическата църква. Членовете на ордена се наричат йезуити. През 1540г. Папа Павел 3-ти одобрява проекта. Членовете на Ордена се обвързват с каузата му чрез обети, съответстващи на мястото им в йерархията му. Малцина от тях, ръководителите на Ордена, са допускани да дадат най-важния обет — този за лична преданост към папата.

Те следват променен морал, който в специални случаи допуска лицемерие и лъжа... 5. Светата инквизиция или, както е по-широко известна, инквизицията, (от лат. Inquisition- „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква. Въведена е от папа Луций III с указ декретна папска була в края 12 век по време на Синода във Верона през 1184 г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата ѝ се състои в това̀ да разследва и в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на ерес. По-късно във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които също отговарят единствено пред Римския епископ. Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Понякога осъдените са понасяли публично изгаряне на клада. Активна дейност това учреждение развива до 1808 г., като през този период само в Мадрид са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания.

6. Четвъртият кръстоносен поход започва през 1202 г. по инициатива на папа Инокентий III и има за цел Светите земи да бъдат нападнати през Египет. През 1204 г. вместо да продължат към светите земи, те превземат и разграбват Константинопол. Те създават там своя Латинска империя, а в съседните византийски области основават още няколко по-малки кръстоносни държави. Превземането на Константинопол от кръстоносците е връхна точка във враждата между католици и православни...
(Освен 9-те традиционно приемани като "големи" са били проведени им множество по-малки по мащаб походи, не само в Палестина, но и в Централна Европа и Испания. Насочени най-често срещу идеологическия враг - мюсюлмани, християнски еретици нерядко техен обект са и лични врагове на папата и монарсите)

7. С времето силното обвързване на църквата със политическите ситуации и крале довело (през 14-15век) до такова положение, че избирането на папа заемало важно място в политическите комбинации, Римската църква се лишила от възможността да избира и да отстоява правата на своя глава, поради което на папския престол и около него се издигали неостойни хора, в папския двор царяла нерядко атмосфера изпълнена с интриги и разточителност, което довело недоволство и до започването на роене на католицизма. Резултатите са били в създаване на Протестанство, Баптизъм, Педесетничество, Адвентизъм, Калвинизъм, Методизъм.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}