Разбираме ли, защо не са нужни паметници...

Едни историци и коментатори, като оцелели след продължително боледуване или тежък махмурлук, отегчени от очевидно додеялата им тема: празник ли е 3 март или някаква тотално неадекватна дата, припозната от слабоинтелигентни политици и ресентиментът на един още по-прост народ, тежко и снизходително артикулират компетентните си контрааргументи в полза на други дати от историческия календар, далеч по-обединителни с цел утвърждаване новите потребности на нацията.

От друга старана, индоктринирани непоклатимо в ценностите на евроатлантизма до степен блян /ако ползвам определението на един капацитет от телевизора/ тв водещи, повтарят, какъв блян били надеждите на освободените българи, които всъщност не били освободени, даже били поробени...

Простички истини ни доверяват, достъпно ни ги свеждат до еуфоричните и екзалтирани мозъци. 

Да ги пази щедрото финансиране на цивилизационните ни партньори и нека никога не изменят на политкоректната истина!

Само си представям ако им гръмне някой фишек около арторитетните седалища, на какво ли мъжество ще станем свидетели? 

Разбираме ли, защо не са нужни паметници. Защо мъжеството е фрустриращ атавизъм,  а паметта бреме.