Радев след срещата с Туск: Ще разчитаме на Полша за поддръжката на F-16

Единственият шанс да поддържаме самолетите МиГ-29 е с помощта на Полша, каза още Радев

Страната ни ще разчита на Полша и за поддръжката на F-16. Това заяви премиерът Румен Радев след срещата с полския си колега Доналд Туск във Варшава днес.

"Единственият шанс да поддържаме самолетите МиГ-29 е с помощта на Полша, заяви премиерът на България Румен Радев, който е на официално посещение във Варшава", добави той.

По отношение на финансирането от Европейския съюз Румен Радев каза, че Полша е пример как по най-добрия начин могат да се усвояват евросредства. Българският премиер благодари на своя колега Туск за обмена на информация, за стандартите за бързо и качествено изграждане на инфраструктура.

„По отношение на пътната инфраструктура и железопътните проекти Полша направи страшно много през последните години - и като строителство на магистрали, и като максимално оползотворяване на европейските фондове, и като пробив в изграждането на модерни железопътни връзки. Както днес разбрах от премиера Туск, вече говорите за 300 километра в час, което е солидно постижение. Ще се радвам да видим вашите инфраструктурни компании и в България. Имаме редица проекти, по които можем да работим заедно", заяви Радев.

Военното сътрудничество беше сред основните теми и във въпросите към двамата премиери. Радев благодари на Варшава за досегашната подкрепа за поддържането на българските МиГ-29 в експлоатация и съобщи, че предстои следваща поръчка за ремонт на двигатели.

„Аз вече благодарих на премиера Туск за това, че благодарение на Полша ние поддържаме нашата авиация в бойна готовност. Не случайно министърът на отбраната е включен в нашата делегация. Ние и сега имаме следваща поръчка за ремонт на двигатели за МиГ-29 и сме изключително удовлетворени от високото качество на авиоремонтния завод", заяви Радев.

Според Радев партньорството между двете държави трябва да продължи и след преминаването на България към F-16. Той посочи полската отбранителна индустрия като възможен партньор при бъдещата поддръжка на самолетите, както и при обучението.

„Трябва да гледаме напред и в бъдещето. Както казах, ние ще разчитаме на Полша и за поддръжката на самолетите F-16, защото полската отбранителна индустрия вече взема активен дял в поддръжката на тези самолети. Можем да говорим и за обучение", каза Радев.

Доналд Туск също потвърди готовността за задълбочаване на партньорството в отбраната. Полският премиер посочи, че темата за МиГ-29 е била обсъдена между двете делегации и че очаква конкретните разговори да продължат на ниво министерства на отбраната.

Туск подчерта и експертизата на Радев като бивш военен пилот, като заяви, че за него е важно въпросите на въздушната сигурност да се обсъждат с хора, които познават материята професионално. По думите му Варшава е готова да търси възможности за разширяване на сътрудничеството с България, включително по въпросите, свързани с поддръжката на МиГ-29.

Радев заяви още, че България вече използва част от полския опит при подготовката на нормативни промени, които трябва да ускорят изграждането на инфраструктура.

„Полша за нас е пример как по най-добрия начин могат да се усвояват евросредствата за изграждане на модерна инфраструктура. Говорихме в рамките на инициативата „Три морета" за свързаността от Север към Юг и за това да имаме еднакви стандарти за качество на инфраструктурата", посочи той.

Той отправи и конкретно искане към Туск за подкрепа във връзка с „Виа Карпатия". Според Радев българският участък от коридора трябва да получи възможност да разчита на европейско финансиране.

Туск от своя страна посочи инфраструктурата и усвояването на европейски средства като области, в които държавите от региона могат да обменят опит и да действат съвместно. Той постави сътрудничеството с България в по-широкия контекст на регионални формати като Вишеградската група и инициативите за свързаност в Централна и Източна Европа.

По отношение на сигурността Радев акцентира върху охраната на външните граници на ЕС. Според него България и Полша влагат значителен национален ресурс в тази дейност и трябва да получат по-сериозна подкрепа от останалите европейски държави и институциите в Брюксел.

„И двете държави допринасяме много. Ние изразходваме значителни средства от нашите бюджети, за да държим външните граници на Европа сигурни. Наскоро нашите министри на вътрешните работи имаха среща, за да обсъдят идеята за минимални стандарти за сигурност, когато говорим за външните граници на Европейския съюз. Очакваме обаче по-голяма солидарност от другите европейски държави, по-голямо внимание от европейските институции", заяви Радев.

Той посочи, че и двете държави отчитат спад на миграционния натиск, но подчерта цената на усилията за охрана на границите.

„И двете държави настояваме за силна кохезионна политика, за силна селскостопанска политика, защото това са стълбовете на нашето европейско единство, това са условията за икономически растеж в нашите страни. И разбира се, отделяме важно място на отбраната, важно място на конкурентоспособността", заяви още Радев.

Особено внимание той отдели на бъдещия европейски фонд за конкурентоспособност. Българският премиер настоя достъпът до средствата да бъде равнопоставен.

Туск постави акцент върху необходимостта страните от Централна и Източна Европа да защитават общите си интереси при формирането на европейските политики. Той припомни предишни случаи, когато държавите от региона са действали заедно, за да обяснят пред партньорите си от Западна Европа специфичните икономически и енергийни условия, от които тръгват.

Като пример Туск посочи силната зависимост на държави от региона от руски енергийни източници в миналото и необходимостта европейските политики да отчитат различните изходни позиции на отделните страни.

Полският премиер определи регионалното сътрудничество като възможност за по-ефективна защита на тези интереси и посочи България като важен партньор.

Радев обобщи позицията си с призив за по-координирани действия на държавите от региона пред европейските институции.

„Ние трябва да стоим единни за всички предизвикателства, трябва да сме заедно, когато ги посрещаме, и трябва заедно да излизаме с нашия регион пред Брюксел, за да можем да отстояваме нашия интерес. Регионът на Източна Европа е изключително важен за бъдещото икономическо развитие на Европа, за енергийната сигурност и най-вече за сигурността на целия наш континент", заяви той.

В края на срещата българският премиер покани Туск да посети България, за да продължат разговорите с фокус върху конкретни проекти.

Туск на свой ред насърчи по-интензивния обмен между гражданите на двете страни, включително в туризма, и с усмивка определи Полша като „най-доброто място на света", изразявайки надежда повече българи да я посещават.

Растящият риск от разширяване на войната в Украйна и възможностите за дипломатически диалог също бяха сред темите на съвместния брифинг на Румен Радев и полския му колега Доналд Туск. Българският премиер призова да се използва всяка възможност за разговори, докато Туск заяви, че Полша би подкрепила инициатива, която действително води към мир, но предупреди, че евентуалното връщане на Владимир Путин на масата на големите международни форуми може да бъде възприето от Москва като насърчение.

„Това е сложна и високорискова обстановка, както виждате и от това, което ми сподели премиерът Туск, балистични ракети и дронове падат в пряка близост до границите на Полша с Украйна. Дронове вече достигат и до България, да не говорим и за Румъния. Рискът расте, този конфликт ескалира и ние трябва да използваме всеки повод и всяка възможност за диалог", заяви Радев. Според него при конфликт с подобно равнище на риск комуникацията не трябва да бъде прекъсвана.

„Линиите на комуникация в конфликт с такова високо ниво на риск трябва да остават отворени. Всеки един разговор и всяка възможност за диалог трябва да се използват, за да вървим към мир. Ние нямаме интерес тази война да продължава повече. Както казах, това е война на изтощение", каза българският премиер.

Доналд Туск постави въпроса в контекста на отношенията между Русия и водещите международни формати през последните години. Той припомни дискусиите още от времето, когато е бил председател на Европейския съвет, за евентуално участие на руския президент Владимир Путин в срещите на най-влиятелните държави.

Туск припомни и разговорите си с американския президент Доналд Тръмп по време на първия му мандат. По думите му още тогава Тръмп е застъпвал позицията, че Путин трябва да присъства на масата на международните преговори, докато европейските партньори са се противопоставяли с аргумента, че подобна стъпка би могла да бъде възприета като оправдаване на руската агресия.

„Ако има покана към руския президент Путин на Г-20 и това може да ни приближи към истински мир, аз съм „за". Но имам и опасения, които искам да кажа - че в този момент Русия може да изтълкува това като поощрение за продължаването на своята агресивна политика", посочи полският премиер по повод възможно участие на Путин в среща на Г-20.

Той подчерта, че Варшава има пряк интерес войната да приключи възможно най-скоро заради географската си близост до конфликта и ресурсите, които страната отделя за подкрепа на Украйна. „Никой не е толкова силно заинтересован, колкото Полша, мирът да настъпи възможно най-бързо. Погледнете нашите граници. Малко хора си дават сметка колко скъпо струва като усилия и пари подкрепата, която Варшава оказва на Киев, включително каналите, по които преминава помощта, и енергията, която изпращаме", каза Туск.

Полският премиер обаче направи ясно разграничение между постигането на мир и евентуално споразумение, което според него би представлявало капитулация на Украйна.

„Всеки път, който води към мир, ще бъде посрещнат с ентусиазъм. Но ние в Полша, заради нашата обща история и нашите знания, умеем да различаваме мира от капитулацията. Капитулацията на Украйна, колкото и добре да бъде представена, ще доведе до трагедии за други народи. Това е нашата гледна точка и нашият национален интерес", заяви Туск.

Той изрази надежда инициативите на американския президент да доведат до реално прекратяване на войната, но повтори опасенията си за възможния ефект върху поведението на Москва