Рано сутринта на Великден Ома Мия отиваше на Дановия хълм и по нейната си германо-католическа традиция скриваше между туфите здравец няколко шарени яйца.
После се връщаше за нас и с брат ми Румен я следвахме с туптящи сърца към хълма, който бе на няколко преки от къщи.
Водеше ни уж случайно към местата, където ги бе потулила, разсейваше се я по някоя птица, я по някой цъфнал храст и ни предупреждаше, че всеки миг може да вдигнем Великденския заек.
А той ни изчакваше, снишаваше се, пазеше яйцата до последно, после се стрелваше и политаше из детското ни въображение.
И така до днес, всеки път мина ли оттам.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.