Предизборна кампания - ден четиринадесети
Венци Мицов, Фейсбук
Днес текст няма да има.
Едни искат да се бият.
Други искат да се тестват за наркотици.
Трети - за цялост и обем на сфинктера.
Какво да ви пиша?
За култура и образование ли?
Да напиша, че да ми се подигравате после?
Мерси.
За това избрах вместо да ви пиша текст, да ви почерпя с един ъндърграунд запис на пое произведение.
Написах го през 1990 година, по време на лятната ваканция преди да започна да уча в Консерваторията.
Произведението е детска сюита в няколко части.
1. Увертюра
2. Пасторал
3. Марш в черно и бяло
4. Корабчето
В тази детска музика, която се люлее между неуравновесената ми деветдесетарска душа и академизма на класическата композиция можете да намерите всичко - от лирика и мелодия до дисхармоничност и фалшива звучност.
Съжалявам, че нямам по- добър запис (като качество), за да ви го предложа, но това имам - това давам.
В последната част корабчето отплава някъде навътре в морето.
То няма да се върне повече.
С това корабче си отива нашето детство.
През 1990 не знаех, че съвсем скоро живота ще ми покаже юмрука си и ще загубя свои изключително близки хора.
Не знам дали съм го усещал тогава.
Но сега, когато се замисля, си давам сметка, че някъде горе, в онова море от облаци плуват душите на най - близките ни хора и ни махат.
За да се ориентираме по време на нашето кратко плуване напосоки в живота...
Желая ви приятно слушане.
Записът е концертен, оркестъра - Симфониета Враца с диригент Христо Павлов (и моя милост на рояла с няколко неритмични влизания...днес се понаучих, но през 2015 бях пълно дърво в това отношение)
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.